Конференцията на младите учени запазва престижа си

sub plovdiv

Проф. д-р Атанас Арнаудов: Новите идеи са надграждане

Над 150 млади учени и докторанти, представящи повече от 100 доклада, постери, заявиха участието си в осмото издание на Конференцията на младите учени, организирана от СУБ – Пловдив. Тази година форумът се провежда онлайн. В научната проява с международно участие се присъединяват и учени от Русия, техен е единият пленарен доклад, от Северна Македония и Косово.

Тематиката на докладите и постерните презентации включва актуални въпроси от медицината, природните и аграрните науки, лингвистиката, икономиката, физиката и химията, обществените науки, изкуството и културата. Потенциален е интересът към докладите, третиращи въпроса за предизвикания дистрес сред медицински лица, студенти по медицина и др. от пандемията COVID-19, посочиха организаторите.

Онлайн научната проява се осъществява за първи път. Така в условията на усложнена  епидемична обстановка СУБ – Пловдив съхранява форума в международния научен календар на 2020 година.

Авторитетни европейски изследователи са част от Програмния комитет – проф. Антоан Вайс  (Швейцария), проф. Диана Адлиене  (Литва), проф. Славик Табаков (Великобритания), проф. Стефка Раденска-Лоповик (Русия), проф. Стефче Пресилски (Северна Македония), проф. Хелмут Брюкнер (Германия),  проф. Хюсеин Мевсим  (Турция) и проф. Людмила Асламова  (Украйна).

Три отделни секции по медицина – предклинична медицина, клинична медицина и стоматология, бяха формирани в програмата, тъй като с изследователски текстове във форума са множество автори от Медицинския университет – Пловдив, който през 2020 чества 75-годишнината си.

Проф. д-р Атанас Арнаудов: Новите идеи са надграждане

prof. atanas arnaudovПроф. д-р Атанас Арнаудов е зам.-председател на СУБ – Пловдив. В ПУ „Паисий Хилендарски“ и в Университет „Проф. Асeн Златаров“ – Бургас води лекционни курсове по физиология на животните и човека. Научните му интереси са в областта на хематологията и имунитета.

Проф.  Арнаудов, тази Конференция е утвърден форум. В каква посока са иновациите?

Най-вече в успешното й провеждане в онлайн формат. Този формат е за първи път. Надявам се, че предизвикателството „COVID-19” ще ни научи да сме по-успешни и уверени в организирането и провеждането на подобни бъдещи научни форуми както в реална, така и във виртуална среда.

Забелязваме в тазгодишното издание значително присъствие на медиците?

Обучението по медицина е един от стожерите на висшето образование в Пловдив. Освен това Съюзът на учените – Пловдив има многогодишни полезни традиции в партнирането с Медицинския университет при организацията и провеждането на научни форуми. Неслучайно и двата пленарни доклада са на медицинска тематика.

Как конференцийните участия рефлектират върху изграждането на научноизследователския профил?

Интересен въпрос, но изискващ труден отговор. От една страна, с промените в Закона за развитието на академичния състав в Република България за академичното израстване на учените у нас се стимулира публикуването в научни списания с висок международен ранг – за сметка на доклади и презентации в научни форуми (не съм убеден, че това е най-правилното). Но от друга страна, участието в подобни конференции дава възможност на младите изследователи от различни страни да се изявят, както и да получат повече опит и увереност в отчитането на изследователски идеи и резултати. Важно е те да могат да получат представа за своето научно равнище, презентирайки се публично на сериозен форум. Всичко това е целта на провежданата конференция.

Какво включва стратегията на СУБ – Пловдив, насочена към младите учени?

Тази стратегия е изработена в годините назад, благодарение на която от десетилетия към СУБ – Пловдив функционира Клуб на младите учени. В него по-младите ни колеги се чувстват съмишленици и приятели. Ръководството на Съюза винаги се е отнасяло с особено внимание и грижа към този клуб и към неговите членове.  Младите учени винаги са били сред най-активните в организирането и провеждането на всичките предишни седем конференции, така е и сега.

Метафорично, младите изследователи ли поддържат виталността на научното знание, или то е изначално витално чрез постоянното обращение, идващо от новите идеи и методи?

Тази виталност е сплав между идеите и творческите желания на младите в науката и натрупания опит на колегите с по-голям научен стаж. Новите идеи не се самозараждат, те винаги са надграждане на вече натрупани знания.