Как Антоанета Павлова създаде „Справочник за българския глаголен вид”

spravochnik za bylgarskiia glagolen vid

Антоанета Павлова е преподавател в Секцията по български език при Департамента за езиково и специализирано обучение на Медицинския университет – Пловдив. Преподава български език на чуждестранни студенти. През тази година пр. Антоанета Павлова издаде Справочник за българския глаголен вид, излязъл със знака на „Макрос”. Авторката е позната на читателската аудитория и с множеството си поетически творби. Най-новото заглавие на нейна книга с лирика е „Цветовете на лятото”, а през септември в „Тракарт” направи и впечатляващ спектакъл.antoaneta pavlova

Как се породи идеята да бъде създаден „Справочник за българския глаголен вид”?

Първоначалната идея беше да се подготви минимум от глаголи (несвършен/свършен вид), които да улесняват обучението на чуждестранните студенти при изучаването на българския език. Постепенно, в хода на работата ми, идеята започна да се трансформира и да придобива нова форма и съдържание. Търсех отговорите на множество различни въпроси – къде студентите срещат най-големи затруднения при изучаването на категорията вид на глагола; защо; как може да им бъде помогнато и т.н.

Стремежът ми да улесня изучаването и усвояването на българския език и в частност на категорията вид на глагола, доведе до създаването на Справочник за българския глаголен вид.

Видът на глагола ли е измежду най-трудните теми за чужденците,  изучаващи български?

Определено видът на глагола е сред най-трудните, най-сложните, а за мен лично и измежду най-важните и основополагащи теми при преподаването на българския език като чужд. Особено когато преподавателят трябва да застане пред аудитория от носители на езици, в които тази категория не съществува. Да се разбере нейното значение, да се научат наизуст двата глаголни вида, които да бъдат разпознаваеми в свързан текст с помощта на „ключови думи и изрази”, да се диференцира видът на глагола от глаголното време... Това са само част от трудностите, пред които се изправя всеки чуждестранен студент. Усвояването на вида на глагола изисква усилена работа, много повторения и сериозен набор от компетентности, които се формират търпеливо ибавно.

Кои са думите и изразите за разпознаване на глаголния вид, сумирани  във Вашата преподавателска практика?

Всички тези т.нар. ключови думи и изрази за „разпознаване“ на глаголния вид в „Справочник за българския глаголен вид“ са систематизирани в табличен вид и са илюстрирани с примери, паралелно изведени и за двата глаголни вида. Според мен това е една от големите ценности на помагалото.

В анотацията на Справочника пише, че той „представя по-достъпно някои от спецификите на българския глагол…”. Вие конкретно как тълкувате думата достъпно, контекстуализирана в сферата на практическото обучение по български език, и какво влиза в сборното наименование „някои от спецификите”?

Като се замисля, вече повече от 10 години преподавам в Секцията по български език на ДЕСО на Медицинския университет – Пловдив. Преподавателската ми практика е богата, изпълнена с разнообразни случаи. Имах възможността да открия, че за много от чуждестранните студенти диференцирането на частите на речта е трудно и проблемно. Какво да кажем тогава за видовете глаголи и за граматичните характеристики на глагола? Затова, преди да пристъпя към видовата проблематика в помагалото, реших да представя българския глагол, тръгвайки от неговото А, Б, В…Целенасочено структурирах Справочник за българския глаголен вид така, че той да започва с кратки теоретични бележки по отношение на българската глаголна система. Акцентувах върху ключови понятия в българското езикознание, свеждайки до минимум лингвистичната терминология. Стараех се всяка една от дефинициите да бъде на достъпен, разбираем език и за студенти, и за ученици, т.е. поднесените формулировки да са кратки, ясни и непротиворечиви. Водещата ми идея беше тази малка книжка да бъде едно практико-прагматично помагало.

За какъв период чуждестранните курсисти започват да образуват основни типове граматически правилни изречения и да ги свързват в логическа последователност?

Различно е и зависи от много фактори: брой часове по български език седмично; брой, националност и възраст на студентите в групата; как се преподава българският език – със или без език посредник; мотивация на обучаващите се, индивидуални качества и умения…

Има ли съществена разлика при преподаването на български на чужденци, които ще изучават медицина, съпоставено с други университетски специалности?

Аз съм преподавала и преподавам български език само на чуждестранни студенти, които следват специалностите „Медицина“, „Дентална медицина“ и „Фармация“ в Медицинския университет – Пловдив. Разбира се, познавам съдържанието на много учебници по български език за чужденци. Участвах в някои от авторските колективи на Секцията по български език, които изготвиха новите учебници и учебни пособия, по които се преподава български език сега в ДЕСО. В началния етап на обучение (ниво А1-А2) лексиката, граматиката, комуникативните умения и културната информация се припокриват, не би трябвало преподаването да е съществено различно за медицинските и другите университетски специалности. Строгото профилиране и целенасоченото обвързване на учебниците със съответната специалност на обучаемите, с езиковите и речевите умения, които трябва да бъдат формирани и усвоени, започва от втората година на обучение.

Улавяте ли често аромата на родната граматика в речта на чуждестранните говорещи?

Това е любимият ми аромат. Правя всичко по силите си, за да го долавям колкото може повече и по-често.

А какво от този аромат впръскахте в „Цветовете на лятото”?

cvetovete na liatotoИнтересен въпрос… Нека всеки има възможността да прецени сам. Защото какво е поезията – полет на мисълта или издигане зад границата на мисълта? Тайнство, което се съдържа в думите, или тайнство, което не е в думите, а е в магията между тях?… Може би „Цветовете на лятото“е усещането за лято на учения в мен, ароматът на родната граматика, който се издига с хвърчилото на лятото…

И понеже Медицинският университет обяви конкурс за написване на химн, започнаха ли вече да Ви се обаждат за ритмопоетически консултации?

Неслучайно обявата за конкурс за химн на МУ – Пловдив завършва с думите:„Вярваме, че най-добрите творци са в нашия университет! Успех!“. В Медицинския университет работят истински професионалисти, много от които са учени с поетични души. Времето ще покаже дали конкурсът за химн няма да се окаже сцена, на която техните таланти да засветят в нова светлина.

Погледнато от друга страна, да има една институция химн, е…?

Идентичност, символ, елемент на общностно съзнание,вяра в собствените възможности и постижения, в качеството на работа, гордост от изминатия път,увереност в бъдещи успехи…