Иван Добрев: „Избрани трудове по медиевистика”

Ivan Dobrev izbrani trudove po medievistika

Със знака на Университетското издателство „Св. Климент Охридски” (2018) достояние на филологическата общност са „Избрани трудове по медиевистика” от бележития езиковед Иван Добрев. В полиграфия, стояща в унисон с атмосферата на диахронната лингвистика, на повече от 450 страници този своеобразен автор повежда читателя отКирило-Методиевите ученици през първите години след пристигането им в България (886—893)”, през „Кои старобългарски текстове са най-близо до Кирило-Методиевия евангелски превод”, „Произход и значение на старобългарския перфект”, „Текстът на Добромировото евангелие и втората редакция на старобългарските богослужебни книги”, „Рашката писменост и българският правопис през Средновековието”, Цар и вяра в средновековна България” и още десетки текстове.

Иван Добрев, проф. д.ф.н. и чл.-кор на БАН, е учен енциклопедист, а неговото присъствие – показателно за интелектуален ранг, за различно мислене, за съчетаване на установеното в историческото езикознание (от индоевропейски, праславянски, старобългарски и диахронния развой на българския език) с персоналната интерпретаторска позиция на изследователя. Текстовете на големия езиковед формират вид интердисциплинаристика, тъй като научните му интереси са едновременно в сноп от фокусни точки.

„Избрани трудове по медиевистика” са само част от макроличността на автора. Проникновеният читател бързо улавя, че Иван Добрев с успоредена умелост разглежда теорията на основите в старобългарски („Старобългарска граматика. Теория на основите”, 1982) – монографията е преведена на японски и разпространена в стотици японски библиотеки; генезиса и семантиката на праславянското консонантно и дифтонгично склонение („Произход и значение на праславянското консонантно и дифтонгично склонение”, 1982), речника на българските диалекти като унаследяващ старобългарското езиково състояние („Старинни народни думи”, 1987), архетипния модел на глаголическата азбука („Глаголицата”, 2007), развоя на българския език, и то на различните равнища от неговата архитектоника („Българският език”, 2007), та до прозренията в българската старина („Прозрения в българската старина”, 2007).