Етнолог говори за творческите градове и регионалното наследство

Untitled

По темата „Творчески градове и регионално наследство“ ще говори днес от 18.00 в АКЕА „Медиатор“( ул. „Гладстон“ №1, офис 30, вход свободен) деканът на Философско-историческия факултет в ПУ „Паисий Хилендарски“ – доц. д-р Красимира Кръстанова. Целите и потенциалът на град Габрово като Творчески град, приет в мрежата на ЮНЕСКО през 2018 г., са обект на разговора. Ще бъдат дискутирани творчеството и културните индустрии като двигател на развитие, какви са творческите градове и има ли такива в България; какви са възможностите за подобряване на градския живот чрез културни дейности.

През 2004 г. ЮНЕСКО учредява мрежата „Творчески градове“, за да създаде връзки и да разкрие възможности за взаимодействие и сътрудничество между градовете, които разбират и включват творчеството и културните индустрии като двигател на градско развитие. Това е начинът, по който светът се изправя пред проблеми на развитието като бедността, неравенството и влошаването на околната среда, отбелязват от АКЕА „Медиатор“, организатори на срещата.

С оглед на това, че понастоящем повече от половината от световното население живее в градските райони, ЮНЕСКО осъзнава градовете като дом на хора от най-различни среди. Културните дейности ги отварят за обмен, създаване и иновации и позволяват да решат проблемите, забавящи развитието на градската общност и ограничаващи качеството на живот. Тази рамка се основава на разбирането, че културата, основана на четири основни принципа: идентичност, многообразие, креативност и гражданско участие, спомага за създаването на база за съвместно съществуване, подкрепяйки усвояването на общи ценности в обществото и постигането на социален и икономически напредък.

Доц. д-р Красимира Кръстанова е част от изследователския екип по проект „Творчество и труд“ на LabSic – Лаборатория за изследвания върху информацията и комуникацията към Université Paris 13, с който Габрово се обявява за творчески град. Като изследовател, тя работи в областта на материалното и нематериалното културно наследство, културните технологии, идентичностат, художествените практики, както и върху техните социални аспекти и употреби във връзка с културните политики и културния туризъм. Взема участие като експерт или ръководител в национални и международни проекти – CU TENDA, „Локалното наследство – ресурс за местно развитие“ и др. Публикува книги, множество студии и статии в национални и международни научни издания.