Изследването на Любомир Милетич – „Д-р Франц Миклошич и славянската филология“ трябва да бъде преиздадено, апелира палеославистът

Нека хуманитаристите да знаят, че има такива титани на духа като д-р Франц Миклошич, който е словенец по произход, но се счита и за австрийски учен, защото целия си живот е прекарал във Виена. Да развиват неговите идеи, да имат широтата на мисленето му и дълбочината на изследване. И да радеят за идеята за славянското единство! С това послание се обърна към студентите и преподавателите в Деня на славянската писменост и култура доц. д-р Елена Томова от Института за литература при БАН. На 24 май в Университетската библиотека на ПУ „Паисий Хилендарски“, както информирахме, бе открита експозицията „Д-р Франц Миклошич – 130 години чуждестранен почетен член на Българската академия на науките”. Изложбата е реализирана от Института за литература при БАН и е по съвместен българо-словенски проект, финансиран от Фонд „Научни изследвания”  при МОН, със съдействието на БАН, Словенската академия на науките и изкуствата, Научен архив на БАН, Народна и университетска библиотека в Любляна, Института по славистика при Виенския университет.

 Какви бяха мотивите изложбата да се реализира в Пловдив?

 Пловдив е голям и важен университетски център. Д-р Франц Миклошич е следвал и творил във Виенския университет, и до края на живота си е живял във Виена. Освен това ние, авторите на изложбата, сме преподаватели в Пловдивския университет – чл.-кор. Иван Добрев, проф. Мария Йовчева и аз. Хубав символ е в ден на духовността изложбата да бъде показана в университетска среда. По този начин се показва и единството в науката – между академия и университет, единството на славянските езици. Научното дело и идеите, заложени от д-р Франц Миклошич, имат общославянско, общоевропейско, дори световно значение.

 Изложбата съдържа няколко основни тематични ядра?

 Наред с намеренията ни да разкрием цялото богатство на духовното наследство на нашия юбиляр, ние поставихме няколко важни акцента за живота и научното му дело. На първо място това е избирането на световноизвестния словенски езиковед за почетен чуждестранен член на Българското книжовно дружество (БАН) на 6 август 1884 г. За пръв път се показват ценни архивни документи, протоколи и писма, предоставени от Научния архив на БАН, за което изказваме нашата сърдечна благодарност.

 Основно тематично ядро в изложбата е научното наследство на Миклошич, посветено на славистиката – славянските езици, литератури, култури, на славянския фолклор. В историята на славистиката през втората половина на XIX век той безспорно заема най-видно място и става водач на филологическото движение сред южните и западните славяни. В средата на септември 1838 г. Миклошич пристига във Виена и завършва следването си по право във Виенския университет. През 1840 г. получава научната степен „доктор по право”. На 30 април 1849 г. Франц Йосиф І издава декрет едновременно за учредяването на Катедрата по славянска филология и литература във Виенския университет и за назначаването на д-р Франц Миклошич за извънреден професор. През 1854 г. е ректор на Виенския университет. Огромна роля за неговото изграждане като славист изиграва видният словенски езиковед палеославист Бартоломей Копитар. Миклошич проправя пътя на следващите поколения слависти, сред които са имената на Ватрослав Ягич, Мечислав Малецки, Антон Янежич, Любомир Милетич и други.

Подчертаваме огромните заслуги на словенския учен за създаването на сравнителната граматика на славянските езици. От 1852 г. той започва да издава четирите части на граматиката (фонетика, морфология, етимология и синтаксис), които високо се оценяват от европейските научни среди. В този фундаментален труд основно място заема старобългарският език. Неговата „Сравнителна граматика” и досега е ненадминат по обхват и огромен езиков материал труд.

Друг акцент е поставен върху трудовете му за историята на българския език,  старобългаристиката и кирилометодиевистиката. Българската наука оценява изключително високо трудовете на Миклошич, посветени на публикуването и изследването на ценни кирилометодиевски извори (два листа от Клоцовия сборник – глаголически старобългарски паметник от XI век, Супрасълски сборник от края на  X век, известен в науката и като Ретков сборник), пространните жития на славянските първоучители Константин-Кирил и Методий, и на св. Климент Охридски. Много важни за нас са неговите възгледи за т. нар. Панонска теория, за двете старобългарски азбуки и други. Той се интересува и от проблеми на Българското Възраждане, кореспондира си с личности като Иван Богоров и други.

Специално място в изложбата заемат изследванията на видния славист в областта на балканистиката и византологията. Важни са пътуванията му с научна цел до Италия, през Дунав и Черно море в Цариград, Франция и Германия, Далмация и Черна гора. В архивите на Дубровник проучва 500 ценни грамоти от 1189 до 1618 г., свързани с историята на Сърбия, Босна и Дубровник. Сред тях е Грамотата на цар Иван Асен от 1230 г. Цялата сбирка е издадена от Миклошич в книгата: Сръбски паметници за историята на Сърбия, Босна, Дубровник (Виена, 1858). Със създаването на контактната лингвистика и издаването на византийски исторически и юридически документи от периода 1856−1890 г. словенският учен прокарва пътя на византологията като самостоятелна наука.

Особено внимание също е отделено на епистоларното наследство на Франц Миклошич. Европейските архиви съхраняват над три хиляди писма от/до Миклошич в периода от 1833 до 1891 г., получени от всички краища на света, и внушителен брой други документи. По-голямата част от тях са запазени във Виена и в Загреб, отделни писма има в Любляна, Марибор, Белград, Прага, Будапеща, Краков, Лайпциг, Мюнхен, Москва, Санкт Петербург и други европейски градове. В Научния архив на БАН в София също се съхраняват ценни документи и оригинални негови писма.

Д-р Франц Миклошич несъмнено е най-авторитетният словенец на своето време. В 1864 г. е удостоен с рицарска диплома с герб, което означава присъждане на австрийско дворянско и рицарско звание. Наред с многото отличия за своите заслуги в областта на науката в 1863 г. е удостоен с Леополдов рицарски кръст. Член е на Австрийската, Санктпетербургската, Югославската академия на науките и изкуствата в Загреб, Полската академия на науките в Краков, Матица Словашка, дописен член е на френската Академия за надписи и изящна словесност, член на Търговската камара на държавния парламент във Виена. Той е почетен член на много университети и почетен гражданин на Любляна и Лютомер. Името му заема достойно място сред най-известните словенски учени, поети, писатели и културни дейци през XVIII−XIX в.

 С издаването на Троянската повест, на  Чергедските молитви – втория паметник проф. Иван Добрев определя като най-важния за българската езикова история – Миклошич дава своя голям принос към историческата граматика и диалектологията на българския език?

 Точно така е. Миклошич вероятно е осъзнавал значението на тези молитви  както за историята на българския език, така и за българската диалектология. Той е проучвал много диалекти. Дори диалекти на неславянски езици – новогръцки, албански, румънски, унгарски, а също и цигански език. На историята на циганския етнос, език и култура посвещава няколко доста обемни изследвания и е единственият учен, занимавал се с подобна проблематика.

 Препоръчвате ли на езиковедите да посягат по-често към забележителния  „Старобългарско-гръцко-латински речник (1862 – 65)?

 Основополагащо значение за българската и славянската лексикография имат

съставените от Миклошич ценни речници: Корените на старославянския език (1845), Старобългарски речник (1850), Старобългарско-гръцко-латински речник (1862−1865), Етимологичен речник на славянските езици (1886). Речниците на Миклошич са изключителни – по качество, материал и научна обработка. Миклошич е притежавал широки познания: той е образцов филолог езиковед. Речниците му носят белезите на тези негови качества. Убедено препоръчвам на езиковедите да ползват тези ценни справочници.

 Познато ли е  изследването на Любомир Милетич „Д-р Франц Миклошич и славянската филология” за новите генерации филолози, или по-скоро част от изследователите поглеждат към него?

 Това задълбочено и единствено по рода си изследване на видния български езиковед е публикувано в Сборник за народни умотворения, наука и книжнина (5, 1891). Към него имат възможност да се обръщат всички поколения български и  чуждестранни езиковеди, млади изследователи от университетските и академичните среди. Но достъпът до него все пак е ограничен и е необходимо то да достигне до по-широк кръг от специалисти и до повече библиотеки.

 Как гледате на идеята това изследване да бъде преиздадено и бихте ли застанали зад такава кауза?

 Разбира се, че е много добре да бъде преиздадено. Защото е по-трудно да се намери, макар и всяка голяма библиотека да го притежава. Такова издание е много полезно и за филолози лингвисти, и за хора, които работят в областта на културата. Д-р Франц Миклошич е издал своите трудове на немски език и подробната характеристика на неговото цялостно научно наследство, извършена от проф. Милетич, го прави по-достъпно.

 Преиздаването на „Д-р Франц Миклошич и славянската филология” вероятно е възможно и като българо-словенски проект?

 Идеята Ви е много добра. Трябва да се помисли за съвместен българо-словенски академичен проект с участието на добри специалисти от двете страни, да се реализират срещи със словенските колеги, да се предвидят превод на изследването на проф. Любомир Милетич на словенски език, както и подходящ научен коментар към изданието. Това ще бъде още един жест на уважение и признателност към д-р Франц Миклошич за това, че показа на Европа и света духа и силата на старобългарското слово. Напълно заслужено д-р Франц Миклошич е наречен „велик ум на XIX столетие”.