Доц. д-р Христо Паунов, зам.-декан на Юридическия факултет в ПУ „Паисий Хилендарски”: Правото заслужава да бъде обичано!

1

Навършват се 28 години от приемането на действащата Конституция на Република България. Доколко тя е „приложима”  и  доколко законите й съответстват?

На 12 юли 1991 г. Седмото Велико Народно събрание прие сегашната, 4-та поред след възстановяването на българската държавност, Конституция на Република България. Днес, 28 години по-късно, конституцията продължава да действа като пряко приложимо право. Нека да припомня, че нейните разпоредби имат непосредствено действие. Това е логично, нормално и този факт не бива да учудва никого, защото конституцията е основният и върховен закон в държавата. Това е едната страна на нейното двойно правно битие. А другата страна, това, което като че ли доста често забравяме, е че тя представлява и обществен договор, т.е. договор между свободни хора, които сключват помежду си споразумение за упражняване на властта в държавата. Казано по друг начин, целокупният народ се договаря с всеки гражданин и всеки гражданин се договаря с целокупния народ. Целта е всички да бъдат управлявани по определени закони, за общо добро. Ето защо всеки гражданин трябва да може по всяко време да намира подкрепа и защита в законите, които държавата създава. Учим нашите студенти,  че конституцията е инструментът за контролирано упражняване на властта в държавата. За съответствието на законите с конституцията следи специална юрисдикция, в България това е Конституционният съд. Конституционният съд през годините натрупа доста голяма практика  по обем и този факт  е достатъчно показателен.

Напоследък има две горещи теми: едната за партийното субсидиране, а другата за изборните правила и по-скоро машинното гласуване. Защитени ли са партиите, партийният плурализъм и машинното гласуване?

Конституцията на Република България изрично въвежда принципа на политическия плурализъм. Партиите съгласно основния ни закон съдействат за формиране и изразяване на политическата воля на гражданите. Това става чрез избори или по други демократични начини и е посочено в Закона за политическите партии. Нещо повече, организации, които не са политически партии, не могат да участват в избори – такава е разпоредбата на чл. 3 от този закон. Тук виждаме пряката връзка на партиите с основното средство на представителната демокрация – изборите. Условията, организацията и редът за провеждането на всички видове избори в Република България са уредени в Изборния кодекс. В него са разпоредбите за начините, по които избирателят може да даде своя глас (към настоящия момент чрез хартиена, интегрална бюлетина и чрез машинно гласуване, което обаче не се прилага във всички избирателни секции). В изборния кодекс е и правната уредба на предизборната кампания, която, както всички знаем, струва не малко на партиите и коалициите. Нормално и логично е част от средствата си за дейност партиите да харчат за предизборна кампания. И тук отново изниква въпросът за това – как се фомират тези средства, необходими за дейността на партиите. Правната уредба е в Закона за политическите партии и в годишния закон за държавния бюджет на Република България. Темата за държавните субсидии на партиите не е нова. Тя отново стана актуална с подготовката и приемането на 4 юли 2019 г. на промени в Закона за държавния бюджет на Република България за 2019 г. (законът към днешна дата – 12 юли 2019 г.) все още не е обнародван в Държавен вестник). Припомням само, че съгласно закона държавна субсидия се предоставя на политическите партии, които на последните избори за народни представители са получили не по-малко от едно на сто от действителните гласове в страната и извън страната, с изключение на гласовете по чл. 279, ал. 1, т. 6 от Изборния кодекс, както и на коалициите, които на последните избори за народни представители са получили не по-малко от 4 на сто от действителните гласове в страната и извън страната, с изключение на гласовете по чл. 279, ал. 1, т. 6 от Изборния кодекс.

С последното изменение субсидията от 11 лв. за един действителен глас се променя на 1 лв. Това е единствената промяна, която се прави в закона за бюджета, но освен това се правят промени в Закона за политическите партии, в Изборния кодекс, в Закона за държавната собственост и в Закона за общинската собственост.

Решението да се намалят партийните субсидии от 11 лв. на 1 лв. и да се разреши на партиите да получават финансиране от фирми, надали обаче е най-правилното. Не съм убеден, че безконтролното финансиране на партиите от страна на бизнеса е добро решение. Неограниченото по размер получаване на дарения от юридически лица (или еднолични търговци) на практика означава, че една партия може да получи 2 милиона лева само от едно юридическо лице или един ЕТ и да се превърне в „частната партия на фирмата-дарител“.

Законодателството трябва да гарантира финансирането на политическата дейност в България, а от тук и да стимулира политическия плурализъм,  в съответствие с водещите демократични стандарти, а не да напасва закона спрямо политическата конюнктура. Преди известно време част от депутатите, които приеха тези промени, се изказваха срещу т.нар. „Референдум на Слави Трифонов“, който в един от въпросите си съдържаше същото предложение.

Особено важен според мен е и още едни факт, може би не толкова известен в обществото. Ежегодният закон за държавния бюджет, в който се урежда какъв е размерът на пайртийната субсидия, може да бъде внасян в Народното събрание като проект само от Министерския съвет – такива са разпоредбите на сега действащата конституция, тоест управляващите са тези, които могат всяка година да правят промени в размера на субсидията. Изниква въпросът защо толкова години никой (и управляващи, и опозиция) не е правил предложения за промени в този смисъл. След професионално направена оценка на икономическото състояние на държавата сумата, предвидена за 1 действителен глас, може да се променя – конституцията не казва, че трябва да е една и съща през годините.

Що се отнася до машинното гласуване, бих подчертал, че е един от двата вида електронно гласуване. Другият вид е т.нар. „дистанционно гласуване“, наричано още „гласуване по интернет“.

Машинното гласуване не позволява генерирането на недействителни бюлетини – това е всеизвестен факт и безспорно негово предимство. Колкото до факта, че машината е „скъпо удоволствие“, това е така, но бих попитал защо държавата наема машините, а не си закупи свои собствени. Придобиването собствеността на машини за гласуване (това може да направи ЦИК, която е постоянно действащ държавен орган и юридическо лице) ще даде възможността на държавата да ги използва рационално, целесъобразно и напълно ефективно. Тук ми идва наум максимата „Не съм толкова богат, че да купувам евтини неща“. Ако машините са собственост на ЦИК, то тя ще има възможността да сформира собствен технически екип, който да обезпечава работата им, актуализирането на софтуера им, пригаждането им за съответния вид избори и т.н. Не са сериозни за мен аргументите, че на местните избори наесен не може да се прилага машинното гласуване. Президентът преди няколко дни (на 10 юли) насрочи местните избори за 27 октомври. Държавните органи, ангажирани с изборите, имат  малко повече от 3 месеца да ги подготвят – това е достатъчно дълъг период от време, в който могат да се адаптират и пригодят и машините за провеждането на изборите. Нека законодателят да спре поне за малко да се упражнява над Изборния кодекс. Мисля, че и обществото, и партиите се умориха и имат нужда от малко спокойствие и стабилност.

Как ще коментирате постоянните промени в изборните правила. Не се ли нарушава основен правен принцип за правната сигурност?

Някак си вече свикнахме с факта, че преди всеки вот се променят изборните правила. Друг е въпросът доколко тези промени са адекватни, необходими, ефективни и полезни, особено когато се правят, както казват журналистите, в 12 без 5.

Принципът на правната сигурност означава, че субектите на правото трябва да познават правните норми, за да може да планират своите действия съобразно тези норми. Целта на принципа е лицата да не бъдат поставени в положение на несигурност поради неизвестност от промяната. Но този принцип трябва да го свържем тук и с още един – принципът за легитимните очаквания. Това означава, че лицата, които действат добросъвестно и въз основа на закона, не трябва да бъдат разочаровани в резултат на последващи промени на този закон. Особено значимо е това за изборните правила.

Каква е целта на инициативата първокурсник в Юридическия факултет да получи Конституцията?

vrychvane na konstituciiata

Както казах и в началото,  на 12 юли е рожденият ден на сега действащата ни конституция. Тази година тази дата съвпада с последния ден от приема за първо класиране в Пловдивския университет и в частност в Юридическия факултет. В качеството си на заместник-декан на Юридическия факултет, но и като преподавател по Конституционно право, реших да направя малък подарък на всички първокурсници, които на тази дата се запишат в Юридическия факултет. С лични средстсва ще закупя конституциите, които ще им подаря с пожелание за успешен старт и попътен вятър в необятното море на правната наука. Нека още от началото на своето следване младите хора да разберат, че правото заслужава да бъде обичано!