„12 теста по руски език” е сборник с тренировъчни тестове върху ниво А1 и А2 в съответствие с Европейската езикова рамка. Разработени въз основа на учебната програма на Министерството на образованието и науката на Република България. Сборникът съдържа и аудио диск.

Автори на сборника са русистите Рада Чобанова и Енчо Тилев. „12 теста по руски език” излезе със знака на ИК „Колибри”. Художник на корицата е Стефан Касъров, отличен в тазгодишното издание на фестивала „Пловдив чете” с престижната награда „Златна четка”.

Водещите принципи на чуждоезиковото обучение, които приложихте в „12 теста по руски език”?

Рада Чобанова: Основната ни цел при съставянето на сборника „12 теста по руски език” беше разработването на адекватни задачи за проверка на постигнатото ниво на езикова компетентост, изпълнението на които същевременно да способства и за усъвършенстването на комуникативната компетентност на изучаващите руски език. Тази цел бе мотивирана от водещите принципи на комуникативно ориентираното чуждоезиково обучение: развиване на четирите езикови умения – слушане, четене, писане, говорене; употреба на езика в реални и симулирани ситуации; запознаване с културата, традициите и актуалните процеси в съвременното развитие на Русия; поощряване на самостоятелното учене като основа за личностно израстване.

Енчо Тилев: Лично за мен водещият принцип беше тестовете да заинтригуват читателите и да ги насочат към онова, което ни заобикаля – във всичките му форми и проявления.

Смея да твърдя, че текстовете съдържат съвсем актуална лексика, обхващаща както думите, присъщи за общуването в социалните мрежи, така и различни теми от най-широк спектър. По този начин посланията в текстовете ще стигнат до повече читатели, а и ще успеят да привлекат вниманието на учениците или студентите, за които общуването в социалните мрежи е ежедневие.

Включените текстове за прочит, които представяте като адаптирани, са от различни области. Кое обаче е свързващото между тези текстове?

Рада Чобанова: В процеса на работата върху тестовете за нива  А1 и А2 думата „адаптирани” имаше ключово значение при подбора и представянето на текстовете, защото те трябваше да включват езиков материал, който е доста ограничен от рамките на учебната програма и от обема на обективно овладените в съответствие с тези нива знания за езика. От друга страна, ние държахме всеки текст, пък бил той от две или от петдесет изречения, да носи свой духовен заряд, свое послание. И това предопредели безкрайните часове работа и стотиците прочетени текстове в търсене на най-ярките, най-подходящите, най-наситените като конкретен материал за съответното ниво на езикова компетентност и като смисъл. А в щастливите минути, когато всеки от нас правеше своето поредно мъничко „откритие”, започваше най-трудното – диалогът с текста. Защото той – текстът, се съпротивлява на всяко, пък макар и породено от благородни подбуди, „посегателство”. Трябва да умилостивиш текста, да го опитомиш, да го накараш да повярва, че твоята цел не е да го „осакатиш”, а да покажеш най-доброто от него. И да го направиш щадящо и с уважение. По такъв начин, че и след адаптирането смисловото единство на текста да не бъде нарушено.

Основното, което ни водеше при подбора на текстовете, беше тяхната автентичност и актуалност. За нас беше важно текстовете да дишат с ритъма на живота в Русия, да интригуват със скритите нива на смисъл, да провокират с непознати или неочаквани измерения от реалността, да  приковават вниманието с доброто и красивото, втъкано в историите, разказани в тях. Да, всеки текст, който сме включили в сборника, съдържа история – загатната или завършена, измислена или реална, сериозна или забавна. Искахме думите, до които ще се докоснат хората, които изберат да се доверят на нашата книжка, не просто да са средство за проверка на наученото, но и да накарат да затрепти поне една струна в ума или в сърцето им. Защото овладяването на един език е не само придобиване на системни знания за неговата граматична структура, лексикално богатство и специфика на функциониране в речта, но и попиване на духовност. Проникване в измеренията на народопсихологията, традициите, душевността на хората, за които този език е роден. В този смисъл свързващото между текстовете са щрихите от реалността (привлекли ни в публицистичните, рекламните и информативните текстове от различни области, които избрахме сред стотиците прочетени от нас) и фрагментите от нейното претворяване в творчеството на руските писатели, откъси от  чиито книги сме включили в сборника.

Енчо Тилев: Текстовете са обединени от идеята да бъдат разнообразни по жанр и по тематика, за да можем да предложим възможно най-богата лексикална палитра.

На колегите русисти вероятно ще направи впечатление също, че самите текстове не са посветени единствено на руската култура, на известни руски писатели или актьори, а представят интересни факти от цял свят. Това не е случайно, напротив –целта е да обогатим общата култура на по-младите, избрали да изучават руски език, като се запознаят с някои от най-интересните личности и факти на световната класика и култура.

Според Вашите наблюдения в какво изпитват най-сериозни трудности изучаващите руския език?

Рада Чобанова: Руският език има доста сложна граматика, изключително богата лексикална система и набор от словообразувателни модели и изобилства от изключения. Всичко това предполага наличието на предпоставки за трудности от различно естество при неговото изучаване като чужд, и особено в извънезикова среда.

За българите, изучаващи руски език, определена сложност представлява усвояването на смекчаването на съгласните (и особено на р и л) в края на думата, както и на основните интонационни конструкции, най-вече на въпросителните такива. Например изречението Анна приехала вчера вечером? в зависимост от интонационното си оформление може да съответства на следните четири български въпросителни изречения: Анна ли пристигна снощи?; Анна пристигна ли снощи?; Анна снощи ли пристигна?; Анна вечерта ли пристигна вчера?.

Ако говорим за граматичната система, то определена трудност представлява изразяването на различни граматични значения с окончанията, а също така безпредложната употреба на падежите, категорията вид на глагола и употребата на глаголите за еднопосочно/еднократно и разнопосочно/многократно движение, както и спецификата в употребата на неопределените и отрицателните местоимения.

При овладяването на руската лексика трудности възникват с многозначните думи, междуезиковите омоними (например: булка (рус.) – бяло хлебче (кръгло или овално);земелка; кифла (бълг.) / булка (бълг.) – невеста (рус.); гора (рус.) – планина (бълг.) / гора (бълг.) – лес (рус.); живот (рус.) – корем (бълг.) / живот (бълг.) – жизнь (рус.); майка (рус.) – потник, тениска (бълг.) / майка (бълг.) – мать (рус.)), безеквивалентната лексика.

Енчо Тилев: Руският език, макар и славянски, е почти неразбираем за младите хора, които не са го изучавали, и това може лесно да се обясни. И въпреки лексикалната близост на двата езика има много особености на руския, които трябва да се усвоят и „автоматизират“. Може би все пак най-голяма трудност са падежите, които липсват в български. Струва ми се, причината не е в запомнянето на съответните флексии, защото те все пак не са толкова много, а в самото осъзнаване на необходимостта от наличие на падежи и запаметяването на отделните значения – кой в какъв случай се използва.

Има, разбира се, и немалко фонетични, лексикални, морфологични и синтактични особености, отличаващи руския от българския език, но смятам, че най-важното при усвояването на който и да е чужд език са мотивацията и упоритостта в работата.

Тестовете са с подтестова структура – чтение, письмо, лексика и грамматика, аудирование. Диференция от такъв тип спомага ли за по-трайното усвояване на съответния материал?

Рада Чобанова: Структурата на сборника е съобразена с формàта на изпитите за определяне нивото на владеене на руски език като чужд в съответствие с Европейската езикова рамка. И тази структура обхваща четирите вида речева дейност – четене, писане, слушане и говорене. Организацията на материала е продиктувана от знанията, които се очаква да бъдат овладени за всяко едно от нивата, и е подчинена изцяло на целите на комуникативно ориентираното обучение. Естеството на включените в тестовете задачи стимулира усъвършенстването на умения като разбиране, анализ и синтез, оценка, както и овладяването на компенсаторни комуникативни стратегии. И изпълнението на тези задачи не само удостоверява степента на усвояване на съответния материал, но и спомага за затвърждаването и обогатяването на знанията.

Енчо Тилев: Важно е да кажем – тестовете имат за цел да апробират нивото на владеене на езика, а не да обяснят едно или друго правило. Разбира се, възможно, дори много вероятно, е по време на решаването на задачите ученикът или курсистът сам да достигне до някое правило, да си направи изводи за дадени особености на руския език. Но това е по-скоро следствие от примерите, които сме подбрали, а не тяхна цел.

Що се отнася до структурата на тестовете – да, всеки от тях включва тези компоненти, които са задължителни при подготовката за изпит за придобиване на сертификат. За да твърдим, че владеем достатъчно добре даден език, трябва да можем и да четем, и да пишем, и да говорим на него. В противен случай знанията ни са по-скоро пасивни, което не е лошо, но те остават затворени в рамките на теоретичното знание, без практическа реализация.

В предговора пишете, че да се овладее език, е „дълго и вълнуващо пътуване”, но това може да „изненадва с препъникамъни и бариери”. Къде са препъникамъните и бариерите в овладяването на чужд език?

Рада Чобанова: Овладяването на чужд език е преди всичко деликатно навлизане в една нова и различна многопластова реалност, чието опознаване и разбиране изискват много труд, търпение, постоянство, последователност и не на последно място ‒ вдъхновение. Когато започне да изучава чужд език, човек интуитивно търси опора в родния си език. Защото това му дава усещане за сигурност. Но точно оттук често започват и объркващите изненади.

Препъникамък може да се окаже всяка граматична категория или синтактична конструкция, различни от тези в родния ни език или липсващи в него; всяка трудна за произнасяне или запомняне дума, всеки опит за интерпретация на лексикално значение или смисъл.

А бариерите са същите, като при всяко преодоляване – било то на стръмна пътека, труден момент, тежка загуба, осъзната грешка или несъвършенство. И те имат много имена – недостатъчна мотивация, неукрепнало чувство за отговорност, лесно огъване пред трудностите, припряност, неувереност в своите сили или прекомерна самоувереност, леност, страх от неуспех или провал, усещане за липса на смисъл. Можем да изброяваме още дълго.

Но ние избрахме да заложим на вдъхновението, волята и упоритостта на хората, изучаващи руски език и избрали да се доверят на нашата книжка. Избрахме да повярваме в желанието им да стават по-богати със знания и опит. Затова при подбора на текстовете и съставянето на задачите се ръководехме от идеята те да будят интерес, да провокират ума, но и въображението на хората и да ги мотивират в стремежа им да усъвършенстват своите езикови познания и комуникативна компетентност. А нашата скрита надежда е да сме се справили с това предизвикателство.

Енчо Тилев: Всеки език си има своите особености, които трябва да се овладеят, да бъдат осъзнати.

И като си представим, че ни чакат и стотици хиляди думи за научаване, задачата изглежда по-скоро невъзможна. От друга страна, езикът е носител и изразител и на определена култура, на определено знание за народа, говорещ на дадения език, и в този смисъл овладяването на езика е и овладяване на културата, на манталитета на народа, а това може да се съдържа дори в синтактичните конструкции, ако щете. Да не говорим за пословици, поговорки, отделни думи и т.н.

Струва ми се, че при изучаването на който и да е език е най-важно да се схване логиката му, колкото и абстрактно да звучи това. Но без да си даваме сметка за явленията, без да търсим обяснения на едно или друго правило в диахрония, не бихме могли докрай да вникнем в същността на езика. И привидното му „научаване“ по-скоро ще се сведе до механично наизустяване на правила без мисъл. Именно към това се стремя и в моята педагогическа практика – да обясня на студентите логиката на руския език, доколкото аз самият съм успял да я схвана, и да покажа, че най-страшното в руски не са падежите, а нежеланието ни да ги изучи в дълбочина.