Енчо Тилев, докторант във Филологическия факултет на ПУ „Паисий Хилендарски”: Диалогът между младите изследователи е общуване на идеи, концепции и школи

Encho Tilev na foruma v Sofiia

Прави впечатление интересът на колегите от чужбина, които изучават българския език като чужд

Името на Енчо Тилев е познато в публичното пространство. носител на приза „Студент  на годината”. Сега е докторант   на проф. д.ф.н. Стефана Димитрова по морфология на съвременния руски език.  През 2013 превежда от немски и дългоочакваната от българския читател книга на проф. Любомир Милетич – „Die Rhodopemundarten der bulgarischen Sprache”. Монографията бе издадена от „Изток-Запад”, с предговор на изтъкнатия български езиковед и диалектолог чл.-кор. проф. д-р Тодор Бояджиев.

Енчо Тилев, който е и съпредседател на Лингвистичния клуб „Проф. Борис Симеонов“ в Пловдивския университет, споделя в това интервю за атмосферата и впечатленията от първата международна филологическа конференция за студенти и докторанти, състояла се наскоро в СУ „Свети Климент Охридски“.

Каква бе атмосферата на Първия международен филологически форум за студенти и докторанти, проведен преди седмица в София?

Международната конференция за студенти и докторанти се организира за първи път в Софийския университет, но броят на участниците бе наистина внушителен. Няма да е неточно, ако кажем, че по формат тя прилича на националната конференция, която ежегодно се провежда през май в Пловдив. Чувстваше се иновативното, но и академичното – все пак Софийският университет е най-старото висше училище в България, с богати традиции във филологическите изследвания.

 Как комуникираха младите изследователи?

Непосредствено и на различни езици, накратко казано. Преди всичко това е общуване на идеи и концепции, но и на школи. Всеки от докладчиците представи свои наблюдения по проблеми на лингвистиката, но по-ценното е в това, че на такива форуми младият изследовател успява да съизмери себе си и да извлече опит, който е несъмнено важен. За мен бе от полза това, че се запознах с колеги от чужбина, с които обменихме контакти и идеи по отделни езиковедски въпроси.

  Специфично събитие ли е такъв форум, или  нормален резултат в съвременността. И какво привлече собственото впечатление ?

 Отговорът не може да бъде еднозначен. Организацията на такива събития в научния свят не е нещо ново и необичайно, специфично за българско съвремие е участието на млади хора в подобни начинания. Да се занимаваш с наука, днес не е мода, а причините за това не са една или две. Но въпреки това трябва да се отбележи, че в конференцията имаше представители на всички български университети от класически тип, което е показателно.

За съжаление, нямах възможността да чуя например докладите на колегите от секциите по лексикология, сравнително езикознание или дори литературознание, тъй като ние заседавахме почти през целия ден. Особено впечатление ми направи интересът на колегите от чужбина, които изучават български език като чужд. Радостно е да виждаш, че българският може да бъде език на общуване в науката.