Научната кариера е трудно нещо: слалом между вратички, само че по нанагорнището!

Prof. Stefan Kostyanevq chlen-korespondent na BAN

 Вдигнахме много високо нивото през 2014, част сме от световна мрежа, обобщава чл.-кор. проф. д.м.н. Стефан Костянев 

Както информирахме преди седмица, ректорът на Медицинския университет  проф. д-р Стефан Костянев, д.м.н., стана първият пловдивски медик, придобил статута на член-кореспондент в Българската академия на науките от 52 години насам. Новият член-кореспондент  е в направление „Предклинична медицина“ и бе избран след конкурс и след гласуване от Събранието на академиците, проведено в София.  Ето каква е равносметката ректора на МУ – Пловдив  в края на 2014 година.

- Професор Костянев, как стигнахте до титлата член-кореспондент на БАН?

- Ами тайна (смее се). Всъщност никак не беше лесно. Това стана възможно, след като спазвах моето персонално мото, което гласи така: „Не убивай млади таланти, стари професори и смели идеи”. Иначе научната кариера е трудно нещо и аз казвам, че е като слалом между вратички, само че не по нанадолнището, а по нанагорнището.

Такъв успех се постига само тогава, когато имаш зад гърба си сериозен научноизследователски опит, добър колектив, научна инфраструктура, тъй като Българската академия на науките си остава най-високото ниво на научноизследователско мислене и работа в България. Щастлив съм, че след близо 50 години  Медицинският университет – Пловдив отново има човек с това високо звание.

- Какво означава то за Вас?

- Признание за моята научна дейност, за това, че успях да създам научна школа в областта на функционалната белодробна диагностика и в моята любима дисциплина – патофизиологията. Това е признание за концепциите, за трудовете, които ние сме развивали, защото патофизиологията е мост между теоретичните и клиничните дисциплини.

Признание и за колектива, за хората, които ръководя, за многото докторантски програми, за многото публикации и за това, че вървейки по този път, се лишаваме от нормалните удоволствия, но това е довело до своето естествено признание.

- Каква е причината  50 години да няма лекар от Пловдив –  член-кореспондент на БАН?

- Трудно ми е да отговоря, тъй като аз съм 21-ят ректор на Медицинския университет. Всъщност първият член-кореспондент в университета е 14-ят ректор – проф. Елисей Янев през 1962 година.

- И половин век по-късно Вие?

-Да. Това означава всъщност, че БАН се опитва да разшири ареала си на научноизследователска дейност, като посяга ръка на университетите и висшите училища. По стечение на обстоятелствата аз от 20 години имам непрекъснати контакти с Институтите и Съветите в  БАН, ние работим много добре. Правим общи проекти, защото индивидуалните постижения в науката са невъзможни. Те са възможни само когато имаш добра инфраструктура, добри и големи колективи; когато работиш в рамките на една мрежа. Щастлив съм, че моят университет, моите катедри и всички около мен сме част от една такава световна образователна и научна мрежа.

- Успешна ли е 2014 година за Медицинския университет?

- Много успешна, толкова високо вдигнахме нивото! Дори мисля, че най-доброто предстои, защото 2015 всъщност е годината на нашия 70-годишен юбилей. Равносметката показва, че Медицинският университет порасна – имаме към 5800 студенти и прекрасни преподаватели, научната инфраструктура е достатъчно солидна. Аудиториите, спортните площадки и библиотеката са пълни със студенти. Получихме десетки престижни отличия, финансовото състояние на университета е много стабилно, което е гордост за моя екип и финансово-административния мениджмънт, защото в момента преподавателите получават едни от най-високите заплати. Това е от значение и е допълнителна мотивировка и оценка на труда, който полагат.

- Как оценявате работата на преподавателите?

- Изключително високо, винаги съм казвал, че преподавател в МУ – Пловдив означава класа и висока марка – това са всеотдайни преподаватели и благодарение на тях Университетът има този висок национален и международен научен авторитет. Преподавателите са най-ценният капитал за МУ- Пловдив. За 2015 година имаме ясна цел и знаем накъде вървим!