Засилен интерес към белетристична книга на професор по литература

Spomeni za voda

Професорът по нова българска литература Иван Станков от Великотърновския университет се радва на засилен читателски интерес. През тази година авторът научниинтерпретативни книги върху творчеството на ярки имена в националната ни литература излезе пред публиката с дебютното си белетристично четиво „Спомени за вода.Dm”. Снощи в Пловдивския университет, в 6. аудитория на Ректората, професорът писател сподели с публиката за историята на тази книга и за своите творчески умонастроения.

„Спомени за вода.Dm” е дълго писана, без да е мислена като книга. Исках да споделя с приятелите част от себе си. Не съм се целил високо, макар че бях претенциозен към написаните текстове. Книгата вече не зависи от мен и нищо не мога да направя за нея, каза професорът.

 Ivan StankovИмето на Иван Станков е познато на читателите от изследвания върху творчеството на Асен Разцветников, Йордан Йовков, Димитър Талев, Борис Христов, Васил Попов. В тях е бързо забележима ритмичността на авторовото мислене, образосъздаването

 И в „Спомени за вода.Dm” Иван Станков, който сега е ръководител на Катедрата по българска литература във Великотърновския университет, е пренесъл себестилистиката, подчертаха от литературните кръгове.

 Доц. Владимир Янев от Плодивския университет нарече белетристичния дебют на колегата си изненадващ. Приятните усещания от първото чуване на разказите и изненадата си не сдържа и друг литературовед – доц. Димитър Михайлов от Великотърновския унивреситет. Може би съм един от първите читатели на разказите на Иван Станков, а най-напред ги слушах от него. Отдавна имах глад към плътното, енергийното авторско писане, което Иван е постигнал, посочи доц. Михайлов.

 „Спомени за вода.Dm” вече е с изчерап първи тираж. Издателят Нейко Генчев от Фабер, който присъства на премиерата в Пловдив, заяви, че книгата го е грабнала още при първия прочит. Импулсивно е създал и корицата.

Проф. Иван Станков е  преводач на румънския писател Мирча Картареску. Литературният теоретик от Пловдивския университет – гл. ас. д-р Димитър Кръстев, се поинтересува  дали румънският автор познава творбите от „Спомени за вода.Dm”.

Да, знае, но само един разказ е преведен. Мирча Картареску ми е повлиял много, разкри проф. Иван Станков и обяви, че влияние върху появата на книгата е оказал и писателят Емил Андреев, с когото го свърза дългогодишно приятелство. Емил Андреев е автор и  на послеслова.-

Премиерата бе уважена от ректора на Пловдивския унвиреситет проф. д-р Запрян Козлуджов. В 6. аудитория бяха забелязани проф. Клео Протохристова, гл. ас. Младен Влашки, д-р Гергина Кръстева, главният редактор на вестник „Пловдивски университет” – поетът и журлналистът Тильо Тилев, литературоведът Вазкен Налбантян, десетки студенти филолози,  литературни автори от Пловдив.

Очарованието си от града и пристрастието към атмосферата в него не сдържа и самият автор на „Спомени за вода.Dm”.

От www.faber-bg.com:

„Спомени за вода. Dm“ е художествена проза. Опит да се осмисли един личен път през времена, книги и музика. Представлява бавен литературен реквием в ре-минор.
Разказва за живота и смъртта на анонимно крайдунавско село и на неговите хора. Все познати неща. Но книгата не разчита нито на историите, нито на историята. Някои от случките са действителни. Останалите са истински.
„Спомени за вода. Dm“ е практическо несъгласие с бързата литература. Главен герой в нея е реката Дунав, най-бавната българска река. Другите герои са хора, заминали по водата, потънали в нея, или останали на брега й. Всички те са родени от малко личен и от много чужд навигационен опит през морето на думите.
В духа на добрата традиция, разказите в „Спомени за вода. Dm“ се държат за ръце. В книгата има пряка реч, но няма диалози, защото те са имитация на действителността. Тази книга се храни от другаде.

Емил Андреев в послеслова:

Рядко първата книга на един писател е толкова зряла, изящна и силна. За мен „Спомени за вода“ е покъртително четиво, сякаш е реквием за едно отминало време, толкова скъпо и близко на сетивата ми. В някакъв смисъл тези разкази
са и мои разкази – и заради Дунава, и заради годините на невинност и изострена осезаемост, когато светът се случваше пред волните ни детско-юношески очи. Този свят беше и беден, и гладен, вънкашно объркан от неприсъщи нам чужди практики, но вътрешно богат, с воля за оцеляване и спасителна наслада от простото човешко задължение все пак да се живее. Героите на Иван Станков, населяващи безименното крайдунавско Село са обобщени образи на една епоха, когато хората все още вярваха в чудеса. И те се случваха!