Д-р Любомир Паунов: Развитието на таланта е основният фактор за успех в медицината, но понякога се получава с постоянство и амбиция

d-r Ljubomir Paunov

Техниката на запомняне и разбиране в обучението по медицина е по-важна, защото минаваш през невероятно много материал и само с напористо учене може и да се побъркаш в известна степен. Не всеки обаче има такава техника и тогава остава напористото учене, споделя д-р Любомир Паунов, абсолвент от Випуск 2013 на Медицинския университет – Пловдив. D-R Ljubomir Paunov promotsija na diplomi

Той вече практикува професията си, ординатор е в Клиниката по специална хирургия към УМБАЛ“Св.Георги“. Проекцията му е да специализира хирургия. Д-р Паунов е трето поколение лекар по майчина и по бащина линия. Медицината и по-скоро хирургията ми е в кръвта, а от кръвта  вода не става! Може би е вярно, че в известна степен медицината е наследствена професия. Но държа да отбележа, че никой никога не ме е карал да уча точно това, казва единият от отличниците на Випуска. Избора да бъде медик, го е направил сам и определя взетото решение като правилно. На въпроса дали медицинското образование пренастройва мисленето, д-р Паунов отговаря,че то по-скоро създава режим и те кара да си рапределяш времето според приоритетите. Естествено, режимът му е бил съобразен с лекции, упражнения и сесии, но студентските години остават с най-силно очарование. Не дава категоричен отговор младият ординатор в Клиниката по специална хирургия към УМБАЛ“Св.Георги“ дали медицината е най-трудната професия. Убеден е, че е една от най-трудните, но според него един математик или адвокат сигурно няма да бъде съгласен. Ако не най-трудната, то според мен поне е най-отговорната. Защото от нея зависи съдбата на човешкия живот! Независимо от това, че отнема много от свободното ти време, независимо че в България тя е по-скоро една неблагодарна професия, независимо от незавидната ситуация със здравеопазването у нас, мисля, че медицината е и призвание, казва още д-р Любомир Паунов. Приема таланта и способността за поставяне на диференциална диагноза като основен фактор за успешния лекар. Талантът задължително трябва да се развива, иначе не може да се постигне адекватна реализация. Има случаи, когато талантът не е заложен, но с постоянство и амбиция се стига до реалната възможност за успешна практика,  анализира младият хирург. Той отправя и посланията си към първокурсниците в Медицинския университет в Пловдив – да не се отчайват, но да не се и пренавиват; да действат системно и да учат с разбиране; да се наслаждават на моментите във и извън Университета! И да знаят, че независимо от всичко бъдещето им в сферата на медицината зависи само и единствено от тях!