Доц. д-р Мила Кръстева: Трайното утре започва от градивното днес!

Dotsent Mila Krysteva

Възрожденската тематика сега в авангарда ли е на   хуманитаристиката, или стои малко встрани?

 За съжаление, Българското възраждане е важно главно за академичните специалисти. От година на година интересът към науката за Възраждането и културата на възрожденското време се оттеглят в периферното. Младите хора със своята “зависимост” от глобалните технологии отказват да четат печатни книги и едва ли именно днес ще прочетат ръкописна книга. Въпреки че осъзнава това, екипът ни работи с вяра, надежда и любов, защото знаем, че някой ден, когато кризата на духа, обсебила България, българите и българското, премине, интересът към книгата, печатната и ръкописната, ще се възроди. И тогава нашите усилия няма да са отишли нахалост. Ние подготвяме идването на този бъден ден, защото предаваме нататък завета на предците, който вести: Трайното утре започва от градивното днес!

 Какво е новото в изследванията върху Паисий?

 Новото, обобщено в няколко изречения, може да се изведе така: през 2012 г., която бе юбилейна за “История славянобългарска”, се възроди позаглъхналият интерес към изучаването и издаването на преписите и преправките на Паисиевата история. Бяха публикувани монографии, посветени на Паисий. Бяха издадени периферни преписи и преправки, за които науката ни знаеше твърде малко. Университетите в България проведоха научни форуми, където бяха прочетени доклади, изработени с апарата на литературноисторическото, литературнотеоретичното, философското, богословското, краеведското знание. В многообразието на академичните търсения се открои проектът “Четвъртхилядолетие “История славянобългарска”, чийто научен консултант е проф. Надежда Драгова, а членовете му са изтъкнати палеослависти, възрожденисти, медиависти, езиковеди от ЮЗУ “Неофит Рилски” и СУ “Св. Климент Охридски”. Проведен бе и пътуващ семинар “По стъпките на Паисий”, организиран в рамките на юбилейна международна научна конференция „250 години “История славянобългарска” на Пловдивския университет. В пътуващия семинар участваха ученици, студенти, преподаватели от България и Сърбия. Преминавайки по стъпките на Паисий, участниците в семинара изнесоха и научни доклади за Паисиевото време, за диахронния и синхронния над/национален контекст на Паисиевата история. Пътуващият семинар, който премина паметно и светло, доказа, че, ако ние, университетските преподаватели, не мислим единствено за заработването на лъскаво академично CV и за покачване на по-горното стъпало в академичната стълбица от научни степени и звания, със сигурност ще открием неразработвани досега изключително плодоносни академични форми, с които не само ще привлечем студенти в собствения си университет, но и ще успеем да ги задържим. В този ред на нови академични търсения в паисиезнанието се нарежда и нашият проект. Замислен е обемно, работим много. Знаем, че проектът ни ще бъде приносен и за паисиезнанието, и за развитието на съвременната българска академична наука, защото ще изработи нова изследователска методология и собствен теоретичен и анализационен апарат.

 Какви са основните параметри на проекта, в съответсвие с който изнесохте лекцията?

 Концепцията на проекта е изключително обемна и не мога да си позволя да отнема от този обем, затова няма да го представя сбито, в две-три изречения. Всеки, който се интересува от работата ни, би могъл да се запознае цялостно с детайлите на проекта “От идеята за историята към националното, космополитното и глобалното: преписите и преправките на “История славянобългарска” на Паисий Хилендарски и културноидентификационните модели на ХVІІІ – ХІХ век” на електронен адрес:  http://thepassiton.blogspot.com/p/blog-page_15.html

За съжаление ние, българите, нямаме Ден на благодарността. Но пък имаме Ден на народните будители. Като се възползвам от посланията на будителското и благодарственото, бих искала да благодаря сърдечно на доц. д-р Живко Иванов, декан на Филологическия факултет при Пловдивския университет, който повече от две години всеотдайно подкрепя усилията на екипите, с които работя за препредаването нататък на делото на Отец Паисий и неговите ученици.