Стефан Филипов – престиж на инструменталист, солист и композитор

Stefan Filipov instrumentalist solist kompozitor

90 години от рождението на бележития инструменталист, солист и композитор на тракийска народна музика – Стефан Филипов,  се навършват на 18 април. В инструментално-песенния фолклор от Тракия името на Стефан Филипов присъства сред най-популярните личности.  Погледът му върху аранжиментите, ориентацията в нотописа и запознанството с прийомите на класически изпълнения в т. нар. духова музика го показват като иновативен творец още през 50-те и 60-те години на XX в., когато Първомайската народна група изпълнителски заявява с мотивирана претенция, че има великолепни музиканти и ще се превърне в респектиращо име.

И сега две хора от репертоара на Първомайската група принадлежат към бисерната броеница с най-свежото от годините, с неостаряващото, с постоянно актуалното. Това са Първомайското и Бачковското хоро. Първото влиза в ретроспективните изпълнения на водещите оркестри, които участват в големите събори, фестивали и празници на тракийската музика. Второто е музикален сигнал на високопопулярното предаване по БНТ – „Иде нашенската музика“.

Престижът на Стефан Филипов като инструменталист, солист, композитор – като музикална личност с градивен и стигнал бъдещето поглед, е признаван от академичните авторитети на българското фолклорно музикознание.

Школата при класическите музиканти баща и син Нешеви, усвояването на музикални структури и темпа от духовата музика, овладяването на тромпета и солистичните партии, след като първо е започнал с флигорната на баща си, солирането в „Джаз рунти“ моделират у Стефан профила на музикална фигура, където народната първооснова намира индивидуалния аранжорски похват и талантливо мислене на стоящ близо до първоизвора изпълнител.

„Лате ле мила, мамина“, „Излезни, моме Димано“, „Христовице, млада невесто“, „Маро льо, марудо“, „Загукала е сива гургулица“ са сред хитовете от песенния репертоар на Стефан Филипов. Известно е, че обикновено акордеонистите са и певци солисти в народния оркестър. Изпълнителите на духови инструменти рядко комбинират инструменталното и певческото, но Стефан Филипов е от редките явления в тази посока, завещал и дуетни записи, съхранени във фонда на Българското национално радио.

Приносът на Стефан Филипов в българската национална музикална култура е доказан и устойчив факт. Музикантът е познат на поколения пристрастени любители, причислен е сред еталоните на сватбарския фолклор, певческият му глас е разпознаваем от националния радиоефир, иницииран е конкурс „С песните на Стефан Филипов“. Съвременниците му припомнят за педагогическата Стефановата педагогическа практика и академично ориентирания подход към музиката.

Уместно е да се каже, че музикалните фолклористи, етномузиколозите имат благодатна територия за бъдещи изследвания върху стила, спецификите  и цялостната музикална концепция на Първомайската народна група, създадени чрез музикалния далекоглед на Стефан Филипов в средата на миналото столетие и запазили стойността си през цялата му втора половина, за да бъдат пренасяни и сега от новите генерации музиканти със сладкия тембър на класиката в тракийската народна музика!