Морфологията е музика: без законите на хармонията се лутаме!

Konstantin Obretenov

Константин Обретенов, 3-и курс, Български език и италиански език, носител на втора награда

Атрактивното лингвистично събитие на Пловдивския университет, познато като Олимпиада по морфология на съвременния български език, енергизира мисловните пространства на десетки участници. В поредното й издание наскоро те трябваше да приложат познанията си в сферата на имената и глаголната морфология, на морфологията на неизменяемите думи, на словообразуването като изобретателен процес.

Какви усещания предизвиква Олимпиадата, кое затруднява, защо е различна и как я дефинират отличените, се насочихме да разберем от www. novoplovdiv.com. Потърсихме призьорите и ви срещаме с тях.

 Задачите на Олимпиадата провокираха, бяха тест за мислене, а не да възпроизвеждаме готова информация. Ключова се оказа способността за скоростно “превключване” между крайно различни типове задачи, а творческият елемент беше основен в немалка част от тях. Може би единствената подобна инициатива в университета, Олимпиадата разчупва от години класическия изпитен модел, който изисква по-скоро памет, отколкото дух и интелект. Най-голямо удовлетворение ми донесе решаването на кръстословицата. Искрено се зарадвах, когато в един момент я видях сякаш попълнила се от само себе си.

Според мен най-много капани крие морфологията на неизменяемите думи. Нерядко явление е формалното сходство между неизменяеми думи, принадлежащи обаче на различни лексикални класове. В такива случаи има вероятност да не се замислим за различното им функциониране в езика и да се поведем по чисто външната прилика. Подвежда и това, че при тях “няма какво толкова да се пише”, не е както при глагола, където определянето на категориите му в много голяма степен подлежи на механизация, докато дефинирането на различните типове съюзи, частици и междуметия изисква повече внимание и задълбочено познаване на тяхната типология.

Състезанието далеч не е само морфология. Все пак езикът никога не може да бъде изучаван изолирано – само в един аспект, от гледната точка  на едно структурно равнище. Нека не го осакатяваме в непреодолимия си стремеж да го членим!

 Морфологията е математика. Нейните числа – морфемите, са обаче и носители на различни смисли. Затова и не всеки сбор е възможен, не можем просто произволно да комбинираме. Не, морфологията съвсем не е само математика – най-голямата грешка би било да загърбим съдържанието, плъзгайки се повърхностно върху формата. Морфологията е музика. Ще се залутаме, ако не следваме законите на хармонията – граматиката. А и нима например енхармоничните интервали (такива, които се изписват по различен начин, а звучат еднакво) не са всъщност едни музикални морфи?

 Благодаря от сърце на своите преподаватели – доц. Чакърова и доц. Куцаров, за топлото отношение, отдадеността и получените знания. На доц. Чакърова отново – за думите, които ми каза, когато три дни преди Олимпиадата ѝ споделих решението си да не се явявам, и чрез които в миг го преобърна.