Филолог класик по университетско образование, проф. д-р Василка Кирилова Тъпкова-Заимова (7 август 1924 – 9 септември 2018) се утвърждава като световноизвестен учен, историк византолог, преводач на десетки старогръцки и латински извори. Интелектуалната й генеалогия – дъщеря е на учители, внучка на просветния деец Димитър Тъпков, потомка на род с образователен статус, я отвежда към Френския колеж. Тя овладява на високо ниво чужди езици, а последвалата класическа филология дооформя нейната личност  енциклопедично.

Научните приноси на проф. Тъпкова-Заимова са посочвани от наши и чуждестранни учени, хронографът на българската историческа наука отбелязва участието й и съзидателната роля в основаването на научни структури, в развоя на историческото познание, заеманите авторитетни позиции в състава на национални и международни научни организации, издаването на избрани нейни трудове в чужбина, удостоеността с доктор хонорис кауза, с Кирило-Методиевска награда на БАН и високия френски приз: орден „Академичните палми”.

Проф. Василка Тъпкова-Заимова принадлежни към учените изследователи с идентитетно присъствие в университетското пространство. В измеренията му и като архитектурна реалност, и тълкувателска и духовна територия.

Пловдив бе от университетските дестинации на проф. Тъпкова-Заимова. Училите в историческите специалности често се сещат за нейната обаятелност и книгопристрастие – опитният и задълбочен лектор, поел тежка чанта с все важни заглавия, ги доближаваше до студентската аудитория, актуализирайки от ароматния дух на академичното и на научното. На онова академично и научно, идващо от времето на първата четвърт на XX в. и ранните години на последвалата го втора четвърт. Когато класическите езици са част от гимназиалното образование, а усвояването на западноевропейски език е знак за марка на фамилиите ерудити!

През 2013 г. проф. Василка Тъпкова-Заимова е удостоена с доктор хонорис кауза на Пловдивския университет. Преди това и на други университети, сред които и международното признание – от Букурещкия. „Българската наука и хуманитаристиката не са закъсали, те вървят по своя път!”. Така е озаглавено интервюто, което проф. Тъпкова-Заимова дава за в-к „Пловдивски университет” (бр. 1-2, 28 февруари 2014). Тя говори за науката, родовата и семейната си среда. За атмосферата в специалността „Класическа филология”: Балабанов (бел. ред. – проф. Александър Балабанов) си имаше свои идеи, не четеше лекциите си, а говореше, защитаваше своя позиция. Ние бяхме трима човека – две момчета и аз. Седяхме на различни места в залата и той като каже нещо, аз се обадя: „Не съм съгласна“. Каже друго, другият го грабне, но спорехме научно! Той обичаше да общува със студентите.

Запомнящо се е доказателството за свързаността на фамилията Тъпкови с музикалното изкуство (брат на проф. Тъпкова-Заимова е композиторът проф. Димитър Тъпков,  синът й – проф. Велислав Заимов, също е композитор) и фигурата на българския учен медиевист като личност, притежаваща музикалноизпълнителски способности: Всички у нас почват да свирят на пиано. И аз съм свирила, даже на сина ми съм му акомпанирала. Когато влезе в Консерваторията, трябваше да учи кларнет. Учителят му идваше вкъщи. Реших аз да акомпанирам.