Иван Глухчев: Стремях се пръв да стигна до топката!

Ivan Gluhchev (2)

Ролята на теоретичните познания е голяма за развитието на треньора, посочва специалистът

На Ивановден имаме удоволствието да ви срещнем с именития Иван Глухчев. Републикански шампион с Ботев Пд през 1967, носител на Балканската купа през 1972, старши треньор на „канарчетата” през осемдесетте, когато в продължение на няколко сезона тимът е в призовата тройка на българския футбол, играе блестящо, канен е на международни турнета.

S shampionkiia trofei

Иван Глухчев – футболист с елегантен подход, бърза реакция, дефанзивен халф и впоследствие централен защитник на Ботев. Започва като помощник-треньор при „канарчетата”, преди да оглави тима и да постигне с него не само впечатляващи резултати, но и запомнящ се стил. Шансът спасява европейския гранд Байерн – победен с 2:0 в Пловдив през 1984 г. Само гол не достига на пловдивчани, за да отстранят колосалния тим от Мюнхен.

Специалистът е рационален човек, говори обмислено, в речта му проличават обективното начало и анализаторският подход.

Г-н Глухчев, 2017 може да се определи като по-особена – 50 години от шампионската титла на Ботев през 1967. На честването с мото „Срещана поколенията”, което бе в Радио Пловдив, Вие говорихте доста хладнокръвно, без излишна емоция, без много фойерверки, нещата да се казват такива, каквито са. Към това ли сте се стремили в публичните си изяви?

Това е мое разбиране за нещата от живота, мое верую. Не ми се струва, че е удачно човек да се прави на велик. По-доброто е да е здраво стъпил на земята, когато работи, разговаря.

Имал съм щастието да постигна резултати във футбола, това ме топли вътрешно, но в никакъв случай не е стремеж за самоцелна изява!

За феновете от Вашето поколение сте организиран и последователен човек. Вие като какъв се определяте?

Без да се изсилвам, по природа съм такъв! Възпитан съм от моите родители да уважавам себе си, да уважавам другите и да бъда отговорен във всичко, което работя. Моите родители бяха такива хора.

Човек не уважава ли себе си, не може да уважава и другите. Взаимното уважение за мене е било на преден план в общуването с хората и в работата. И отговорността – отговорността е много важна!

Каквато и работа да ми е предлагал животът, съм се стремял да оправдавам доверието, което са ми гласували.

Езикови наблюдения от най-ново време върху народопсихологията на българина стигат до изводи, че западният българин като че ли е по-твърд от източния. Шопските Ви корени помагали ли са Ви като играч и треньор?

Не съм се замислял. Да, аз съм от Западна България. Искам обаче да направя лека корекция, защото не мога да се приема като шоп, макар че шопите са с много устойчив характер.

Роден съм на 17 км от Самоков и 42 км от София. Моят дядо казваше, че сме средногорци. Ако щат да ме наричат, че съм от шопския край, от средногорския край, аз съм си човек, израснал сред природата, горите, планините, полята.

IMG_3684

Кали ли ви характера тази обстановка?

При всички положения. Това е голяма школа, истинската школа. Бил съм на 6 години,когато трябваше да помагам на родителите си. Бях дясната ръка на моя баща в дейностите на семейството.

И заиграхте с номер 6?

Не, играех с пети номер.Това трябва да се знае. Шести номер играеше Иван Задума. Аз никога не съм претендирал за номера.

Съдбата казва какво. Човек не трябва да се прави на по-велик от съдбата.

Още в детските си години се превръщате в неформалния лидер на момчетата от махалата?

Роден съм през 1942 г., с футбол съм започнал в училището, когато нямахме средства за масова информация. Сега си задавам въпроса – откъде се влюбих във футбола, след като не бях гледал по телевизията футбол?

Имаше един учител по физкултура и той ни запали по футбола. Използвахме всяко свободно време да играем в училището, докато бяхме в село. После се изселихме на Гара Искър заради построяването на язовир Искър. Гара Искър беше промишленият район на София. Направихме къща там. Имаше кожарски завод, текстилен завод. В този квартал бяхме деца на пришълци. Малките деца изведнъж формирахме махленско сдружение и естествено, най-лесното нещо беше да играем футбол. Станах неформален лидер в махалата – организирах децата, събирахме стотинки да си купим топки, организирах мача и същевременно ходехме да гледаме мачове на Левски и ЦСКА в София.Чувствах, че бях признат от момчетата в квартала за човек, който е лидерът в тази област.

Футболът ми влезе в сърцето и душата.

Имате ли спортисти в родовете си?

Не. Баща ми, бог да го прости, нямаше високо образование, но ни решаваше задачите, разбираше и от елинсталации, а не е карал специални школи. В него имаше нещо природно, което му помагаше да бъде полезен човек.

На кой отбор бе фен баща Ви?

На нито един. За първи път ми задават този въпрос.Баща ми на нито един мач н  еприсъствал – нито на мой, нито да е ходил в София да гледа.

Когато аз започнах да играя в Ботев, баща ми започна да хвърля око по телевизията и ухо по радиото въобще за мачовете, а не за мачовете на своя син. И даже много пъти ми казваше: „Защо не се научите да играете като англичаните?”. Имаше усещането, че те играят друг футбол…

Футболът стана мояпрофесия, а благодарение на него аз станах малко или много известен.

Накъде щеше да тръгне футболната Ви кариера, ако бяхте играли в детско-юношески отбори?

Не мога да кажа. Сигурно щях да стана още по-добър. Много е важно да минеш детско-юношеска школа, специалисти да те насочат в зависимост от твоите качества. В казармата не можах да играя и това може би малко забави моето развитие, но любовта ми към футбола никога не гаснеше. По радиото слушах Световното първенство 1958, 1962.

 Аз съм един самоук футболист, но четях играта. Усещах какво мисли противникът, къде да подаде, как действа и много бърза реакция в мене се образуваше как да противодействам на това. И то се оказа решаващо в кариерата ми, без да съм бил от големите футболисти, но според мене винаги съм бил полезен и оценяван от хората, които са ми гласували доверие.

Като войник стигате до помощник взводен командир. Какво отражение даде това?

Много голямо. Във Видин не ме одобриха да играя. Новобранци сме, бях слабичко момче, тъничко, но много подвижно. Винаги имахме занимания – по тактика, физическа и стрелкова подготовка. Явно с активното си участие и физическата активност съм направил впечатление на командирите, но никога не съм се стремял да изпъквам с нещо!

Ivan Gluhchev

Акцентирали сте неведнъж за изпреварващото отнемане – усвоява ли се, или е инстинкт?

Това може би е сбор от двете неща. Защото трябва да го имаш, а има футболисти, които като че ли го нямат. Неслучайно казах за умението да четеш играта.

Срещу кого от големите футболисти Ви е било най-напрегнато, най-многоконцентрация, най-много предварителна тръпка?

Тръпката е била винаги в самия мач – който и да е бил мачът.Изпитвах радост от играта, от гласуваното доверие и че съм полезен на отбора.

Искам да кажа нещо, което е много важно и малко хора го оценяват. В Ботев се утвърдих като дефанзивен халф – отнемах много топки, пресичах пасове. Всеки от големите футболисти, които трябваше да ги пазя, си имаше свои номера, така да се каже. Винаги преди мача се вслушвах в съветите на треньорите и най-напред се стремях да изпълнявам указанията в максимална степен.

Футболистите, които съм ги пазил, не означава,че съм ги надигравал. Бонев, като вземеше топката, все едно  я залепва, невероятен. Якимов – също. Жеков с неотразим удар. За Гунди да не говоря.

Важното беше възможно по-малко да играят с топката, по-малко топки да пристигат при тях, защото това са големи футболисти, европейски футболисти, световни футболисти. Не когато получат топката в краката си, тогава да противодействаш. Тогава вече е много трудно.

Аз исках по-малко пасове да идват към тях. Затова казвам за т. нар. изпреварващо отнемане. Още докато противникът погледне към Якимов, съм тръгнал да го изпреваря. Това е тънкото – колкото по-малко играят с топката, толкова по-малко опасности ще има за нас.

След победата на Ботев над ЦСКА – 9 април 1967 г. в Софияс 3:1 вестник „Отечествен глас“ пише: „КЦМ-Ботев –в атака на златните медали”. Преди този мач треньорът Васил Спасов – Валяка идва при Вас с персонални насоки, обезвреждате Якимов. Чувствате ли някакъв по-специален принос от своя страна: след този мач вече към златните медали?

Това и до днес не ми минава през главата – да съм се смятал за по-специален или с някакъв принос. Приносът за тази победа беше на целия отбор и на треньора Васил Спасов – много ерудиран човек, юрист по образование.

Triumf

Имам вестника, стопли ми душата, в Народен спорт, има изказване на Васил Спасов, че 50 % от победата на Ботев над ЦСКА се дължи на Иван Глухчев, който обезвреди Якимов – барометъра на отбора. Естествено че ме ласкае, треньорът го е казал.

След мача викам на нашите футболисти, които започнаха да се прибират: „Недейте да бързате, какво бързате, ние направихме историческа победа, нека се порадваме на този миг”. Мачът беше сутринта в 10 часа на Народна армия.

Това беше наистина миг – ЦСКА тогава играеше в европейски турнири с Интер, равен мач в Милано, равен в София и предстоеше трети мач.

Победихме ЦСКА – бореха се да елиминират Интер. Тази победа беше много важна и оттам дойдоха увереността и самочувствието. Ние повярвахме в шампионската титла.

Още един ключов момент от хронологиятана шампионския сезон. На 4. XII. 1966 г. побеждавате Славия в Пловдив. Пускате пас от дълбочина към Дерменджиев, той препраща към Добри Ненов , който бележи във 2-та минута. И  Славия отстъпва първата позиция, лидерът е сменен за първи път. Сещате ли се за този двубой, сякаш имате енергиен принос?

Не, не, не. Живеех с гордостта, че съм част от този отбор, който за времето си прави впечатляващи победи. Да победиш тогава софийските отбори, беше голям успех. Не съм се смятал за по-специален. За мене беше удоволствие, че съм полезен на отбора и че публиката ме посрещна с добронастроение, а съотборниците ми виждат в мое лице, че допринасям за доброто на отбора.

Шампионският Ботев играе красив, фин, елегантен футбол с патент контраатаката. В „Неповторимият шампион” авторът Диян Никифоров ви нарича „Елегантният”. Защо?

Защото в моето съзнание не е бил стремежът да обезвредя противника на всяка цена. Стремял съм се да играя футбол, да противодействам с позволените футболни средства. Моят поглед винаги е бил в топката – пръв да достигна до нея, да я пресека; никога погледът ми не е бил в краката на противника, да неутрализирам с грубости и т. н.

Nepovtorimiiat shampion

 

От бързоногите футболисти ли бяхте, или от издръжливите на тичане?

Обикновено или си към тип спринтьори, или към тип издръжливи.Още навремето в Германия и други напреднали страни на детето му вземат биопсия от мускулната маса и на базата на червени или бели влакънца определят какъв тип може да бъде в спорта. Да го ориентират към издръжливост или към спринтьорски спорт.

Аз бях хибрид – с много добра бързина, но не спринтьорска бързина като на Тумбито.

На полусезона имахме нормативи, не ги ли покриеш нормативите, забраняват ти да играеш. На 100 метра, на 1200 метра, совалково бягане 4 по 30 четири серии. Бях един от хората, които не се страхуваха от тези изпитания. Нормативите бяха за мен леки препятствия, които преодолявах. Така че съм и издръжлив, и бърз на дължина, и отскоклив, така да се каже.

Вероятно тук има влияние преходът от централен нападател в дефанзивен халф – това също е хубав хибрид (бел. ред. – В Чепинец Иван Глухчев играе като централен нападател и е голмайстор, Георги Генов го взема в Ботев за позицията на централния нападател)?

От дете обичах да играя нападател, но съдбата реши така. Една контузия и след възстановяването започнах по-предпазливо в средата на терена. Отвори ми се умението да пресичам пасове, да съм полезен на защитата. Напред имахме много бързи футболисти. Първо бай Георги, после и Валяка: „Ти ще бъдеш предмостие на нашата защита. Напред имаме много бързи футболисти. Отнемаш топката и пас към тях!”.

S otbora na Botev

С Добри Ненов например имахме нещо като иширет – с пръст ми показваше да му я дам топката на крака, веднага да я обработи, имаше страхотен извеждащ пас. Чико усети тая работа. Голям синхрон. Аз отнемам, към Добри, той с външен фалц на Чико и така ставаха много от головете. И Чико признава, че един от хората, които са помогнали най-много да отбележи 194 гола, е Добри Ненов. В шампионския отбор се допълвахме – един с по-голяма бързина, другият – повратлив, третият – импровизатор, четвъртият отскоклив… Получи се хубава сплав между хора, които си вършеха работата безупречно.

sreshtu real saragosa otkriva rezultata

 

 Нападателят у заигралия като дефанзивен халф Иван Глухчев  проговаря и в международен мач – с Реал Сарагоса през сезон 1968/69. В Пловдив „канарчетата“ побеждават с 3:1. В 32 мин. Иван Глухчев бележи майсторски гол. През втората част Чико и Тумби се разписват. Малко преди края гостите връщат едно попадение. 

Снимка: www.bultras.com

И още една проява в атака. В националния шампионат! 

Plonzh

Да погледнем към снимката с титлата от 19 юни 1967 г. На тази снимка като че ли неслучайно сте до вратаря Георги Найденов – един от най-опитните футболисти в състава, имали сте и разговори във Велинград, когато „Ботев” е идвал на подготовка, а вие играете в Чепинец?

Не е случайно, намесва се съдбата, щом съм до него. Жоро Найденов беше един от най-възрастните между нас, но и един от най-отворените към живота, в хубавия смисъл на израза. Още тогава имаше модерна кола, докато ние карахме москвичи. Мъдър човек, той си тежеше на мястото. Неслучайно и Валяка беше близък с него. Жоро Найденов допринесе да бъда в Ботев. Всяка вечер с мене във Велинград: „Моето момче, бай Георги те иска!”.

19 juni 1967

Важно е и нещо друго. Бай Георги лично отива да види футболиста, когото е харесал. Сега треньорите изпращат мениджъри, съгледвачи.

Имал е прозорливост – видял е, че съм човекът, който ще е полезен като футболист, после и като треньор на Ботев.

Как мислите: ако един футболист бъде наблюдаван пряко на няколко пъти, впечатленията по-различни ли са?

Друго е с окото да го видиш…

Но сега футболът е интернационален, няма как едновременно да се пътува и да се гледат паралелно футболисти?

Това е така, но важното е скаутското звено да има око. Не всеки може да стане добър съгледвач и да ти представи футболист, който ти трябва. Аз например за мен си гледам: като видя един футболист как борави с топката – как я поема, как я подава, ми става ясно дали има качества този футболист. Обърнете внимание на американските баскетболисти от NBA – начина на подаване. Страхотни са. Личи си класа, умение, майсторство.

Ролята на теоретичните познания за развитието на треньора?

Голяма, изключително голяма!И ще посоча като пример Херо. Той благодарение на мене стана помощник-треньор в Нефтохимик. Това е любопитна история…

За мене Херо е един от най-добре подготвените треньори в българския футбол в момента. Херо беше футболист биткаджия в Черноморец, но отиде в Академик Сф и започна да кара редовно ВИФ. И е много добре запознат с теорията и методиката на спортната подготовка. Трябва да знаеш кога какво да работиш.

Когато се усъвършенства един футболист, да следиш скоростта, пулса, времето за отдих между отделните отсечки. Това са много важни неща, за да има един отбор постоянство в играта. Постоянството в играта на отбора е сигурен признак, че се работи правилно.

Има отбори – гръмка победа и след един мач не можеш да ги познаеш. Това показва,че в тези отбори тренировъчният процес не е на методически правилна основа.

За методическите познания е необходима теория на методиката, да четеш, да вникваш в това, а не само да кажеш „Ние сме еди-кой си отбор и трябва да побеждаваме”.

Има сега големи футболисти, които станаха известни треньори. Сияят и след това залязват. Те с името си станаха треньори, но тренировъчната дейност не е един ден, а месеци, години. Човек винаги трябва да чете, да учи, да се усъвършенства, да не се успокоява и да не почива на лаврите, че е бил голям футболист.

Друго, гръмка победа, треньорът доволен, мачът е в събота, три дни почивка?! Този треньор не може да разбере каква грешка прави. Получава се т. нар. разтрениране.Провел си два месеца подготовка, една победа, те не са уморени!

Чел съм десетки книги по теория на футбола.

Валерий Лобановски например беше от новаторите в треньорската професия, а Динамо Киев – явление не само в европейския, но и в световния футбол. Лобановски пряко работеше с научноизследователски лаборатории, той прилагаше във футбола постижения на медицината и други науки.

На турне в Русия с отбора на Ботев Пд

IMG_3708

В Санкт Петербург, където в продължение на 3-4 години ходехме на международен турнир с участието на Зенит, на отбори от Източна Германия, Финландия и сме се представяли много добре, наблюдавах телевизионното излъчване на общофизически упражнения. Първият принцип на спортната подготовка е принципът на постепенността.

В Индия ставам една сутрин, пускам телевизора – йогийски упражнения. Прилагах ги.

V Indiia

Под ръководството на Иван Глухчев Ботев  играе на турнир и в Индия. Пловдивчани са българският тим, който представя страната, след като до футболната ни централа е отправена покана. По линия на това на отбора е дадена възможността да бъдат взети и няколко футболисти от други тимове. Така за „канарчетата“ в Индия играят популярни футболисти като Красимир Балъков, Васил Драголов, Мариус Уруков. 

Pochit v Indiia

Старши треньор сте на Ботев, когато побеждавате Байерн с 2:0 в Пловдив и „канарчетата” са на крачка да отстранят европейския гранд от турнира?

Снимка: www. bultras.com

Zehtinski i Augentaler

Със собствени, наши, български футболисти да победиш Байерн – и с игра, и с резултат! Един гол и ги елиминирахме. Хьонес казва, че били 20 минути в ада…

Малко хора знаят, че 20 минути преди края на мача в Мюнхен резултатът беше 2:1 за Байерн. Последните десет минути Митко Младенов се контузи и докато първа помощ, ни направиха два гола. При 2:1 един прехвърлящ удар на Гошо Георгиев срещна гредата, ставаше 2:2!

Ще кажа една голяма тънкост, която малко треньори владеят. Несе изтъквам, но съм го проумял. Например си борец и отиваш да се бориш с по-силен от тебе. С какво можеш да го победиш? С абсолютна сила – не. Трябва с хитрост, с техника. За Байерн имах много добър разузнавач – Никола Дафински. Пратих го да ги наблюдава. Интелигентен, много добър специалист по физическа подготовка, знае и немски.

Той много подробно ме запозна с качествата им, как играят Байерн. Ние бяхме добре подготвени физически, но те ни превъзхождаха. Трябваше да търсим друго оръжие, не само да ги надтичаме, да ги надскочим. Затова казах на Гошо Георгиев, Петьо Зехтински, Атанас Пашев, че искам – не пред нашата врата, а след центъра – да се опитат с технически средства да надделеят над прекия противник срещу тях. И противникът да бъде затруднен. И друго, внуших на футболистите увереност: „Вие можете!”. Дадох им и възможност да импровизират на терена и с техника да ги победим.Роля изигра и изказването на Удо Латек, че никога не е играл срещу Ботев. (Бел. ред.:През 1981, когато Ботев воден от треньорския дует Динко Дерменджиев – Иван Глухчев играе срещу Барселона, а в Пловдив печели с 1:0, Удо Латек е треньор на испанския тим).

Накарах ги да повярват, че Байерн може да бъде победен!

Остава ли извеждащият пас една от запазените марки на фаза атака?

Абсолютно! Ботев в момента се представя добре, но не ви ли прави впечатление, че малко са футболистите като нашето момче Тошко Неделев– с нестандартни, извеждащи пасове, които затрудняват противника и го поставят в шахово положение. Както и Петьо Зехтински, където най-малко се очакваше, той пусне там паса и ги матира защитниците.

Това е малко срещано явление в българския футбол. Повече залитат към пас на 5 метра и по-бавно придвижване в атака. Докато един точен, интелигентен пас може да елиминира една защита. Заедно с комбинативността в играта извеждащият пас е силно оръжие за всеки отбор, който има съответните изпълнители.

Трябва да сложиш една подправка, за да стане вкусна гозбата!…

Отборът, който изграждате с Чико и на който по-късно ставате старши треньор, е с големи футболисти, много звезди, как се укротяваха звездите?

Kupa na syvetskata armiia

Снимка: www.canary4ever.com

С Купата на Съветската армия, 1981 г.

Треньорският тандем Дерменджиев – Глухчев

За болшинството хора отстрани – „И аз да имам такъв отбор, и аз знам как!”. Голяма грешка е да се разсъждава така.

Да работиш с по-добри футболисти, е по-трудно, отколкото да работиш с по-посредствени. Големият футболист има самочувствие и ще ти повярва тогава, когато разбере, че му даваш правилна насока. Големият футболист – бих казал – има особен характер, в хубавия смисъл. Има и разбиране за играта.

Трябва да направиш така, че хем да го подкрепиш с подготовката, хем да го убедиш, което му казваш, че е правилно. Големият футболист има и его. С футболистите не може да се държиш като фелдфебел, а трябва да намериш подход към всеки от тях. Не казвам, че аз съм бил идеалният, но след като сме имали такива успехи: Ботев беше в тройката на българския футбол.

През шампионат 1985/86 г. Ботев отбелязва 82 гола, почти вдига шампионския трофей…

Исках да бъдем заслужени шампиони, всичко да се реши на спортния терен. Аз не владея способите на тихия фронт.

Берое стана шампион, но на терена шампион беше Ботев. В Пловдив ги победихме 8:1. Момчетата тръгнаха да играят, а аз им се радвах. Те творяха на терена, рисуваха. Берое казват, че сме им били три дузпи. Тия три дузпи да не са станали така – от небето, а и като ги махнеш, пет гола остават. Дузпите са били от нападателната игра. У мене остана болка, и то заради момчетата, те заслужаваха да станат шампиони. Аз, като футболист, имах късмета да стана шампион.

Botev v troikata na shampionata 1

Кой стил изповядвахте като треньор – повече на скамейката, повече край тъчлинията, по-мълчалив ли бяхте по време на двубоите?

Не одобрявам треньорската показност да жестикулираш край тъчлинията. Да не кажа други думи. Това за мене е стремеж на треньора да се самоизтъкне: колко е важен, колко знае, може и т. н.

Понякога може да станеш от скамейката, изгонят ти играч например, да дадеш насоки.

По какъв модел протичаше Вашият разбор?

Много се замислях за разборите. Дни преди самия разбор. За някои моите разбори се виждаха по-продължителни. Винаги се подготвях за разборите и разборът не е бил по-малко от половин час. Мачът е в събота или неделя, от понеделник започвам да мисля за играта, за състава не веднага, той зависеше от това – кой как се е представил през седмицата.

Много наблягах на това – футболистите да повярват, че могат да спечелят мача. Аз самият, като футболист, нямах това самочувствие и когато станах треньор, исках да го имат футболистите. Има случаи – добри футболисти, но притеснителни, не могат да разгърнат уменията си.

Затова ролята на треньора е да накара всеки да бъде фактор в името на победата. Васил Спасов видя в нас, че имаме качества, но той ни вдъхна самочувствие, че можем да станем шампиони.

Понеже върнахме лентата: четеше ли играта Георги Генов – Джогата?

Взема Чико като вратар, след това тойстана един от най-големите нападатели на България; Райко Стойнов – от централен нападател – централен защитник, Виден Апостоловв – от ляво крило – ляв бек

Бях футболист, за когото бай Георги има смелостта да ме вземе, и станах от полезните играчи.

Бай Георги явно е имал природен усет да хваща тънките неща. Винаги ще му бъда благодарен. Ето, благодарение на него вземате интервю от мене!

На Централна гара дойдох с едно сакче, а сега съм разпознаван човек в Пловдив. В Ботев тогава имаше приемственост, която подхрани нашия оптимизъм.

Ставате сякаш повече пловдивчанин от пловдивчаните. Припозна ли Ви градът, или вие го припознахте?

Как може такова нещо да се мисли?! Разбира се, Пловдив ми стана, дето се казва, повече от роден град. В Пловдив почувствах човешкото признание, макар че, където и да съм бил, не съм имал проблеми. Даже понякога ми е ставало неудобно – идват при мене хора и ме заговарят, а аз не ги познавам лично. Като дойдох тука, започнах от нулата. Една година бях на квартира. След това жена ми дойде. Всичко си вървеше по естествен път. Грижите на ръководството, бат Ицо Михайлов беше тогава изпълнителен директор. Като станахме шампиони, дойде: „Моето момче, хайде, ела сега с мене да ти намерим по-голям апартамент”. Оценяват те и ти, от своя страна, гледаш да дадеш всичко в името на отбора.

Щастлив съм в Пловдив – и от най-високо равнище хората ме уважават, уважават ме и противниците. Намерих в Пловдив оазис в моя живот.

Какъв е приносът на Илина за Вашата кариера, идваше ли на мачовете?

Жена ми не беше фанатичка, както има жени на някои треньори. По-скоро – не, отколкото – да, да е била активна в изявите си като съпруга на футболист и треньор. За нея знаеха, че е съпруга на Иван Глухчев. Жена ми си гледаше дома, детето. Идваше и на мачовете.

1972 Balkanska kupa

Балкански шампиони

Снимка: www.canary4ever.com

През 1972 г. в Скопие взехме жените (същата година Ботев печели Балканската клубна купа). Македония, дето се казваше, все едно на Запад. Жените пътуваха с автобус, отделно от футболистите. Изведнъж идват: „Ние нямаме хотел”. Не знам по каква причина, та ги взехме при нас.

Жена ми малко ми е сърдита за едно излизане в Бейрут. Един студент от Бейрут идваше на нашите тренировки и на мачовете и се сприятели с Чико и с Виден. Покани ни да ходим на зимно турне в Бейрут, тогава перлата на Близкия изток. Невероятно красив град. Не излизахме толкова често в чужбина, а ние четири години поред в Бейрут. Една година казаха, че може да вземем и жените. Аз плахо предложих и моята жена да дойде, но от ръководството ли, от властите ли, казаха, че не може всички жени да пътуват. Моята жена не я одобриха, а тя помисли,че аз не съм натиснал нещата. В такъв смисъл казвам, че е сърдита. От Бейрут донесох кожено пардесю, много модерни дрехи.

Жена ми е била свидетел на моята отдаденост на футбола. Късно след полунощ лампата ми свети, работех над тренировките. Не казвам, че съм изключителен треньор, но исках всяка една тренировка да има своята насоченост. Неслучайно се казва, че тя е целенасочен учебно-тренировъчен процес.

Кога Чико Ви покани за помощник и защо избра Иван Глухчев?

Тука – благодарност към Чико!

Бях помощник на Иван Манолов. Полковник Ненчев ме покани, беше изненадващо. На един мач Манолов реши да направи експеримент – номер 3 ще играие централен нападател, 9-и централен защитник. Искаше да изненада противника, а тогава номерата бяха закон.

За зла участ загубихме този мач, а да загуби Ботев на собствен терен, бе почти невъзможно. Евала му правя на Манолов. На отчета пред футболната секция Орела каза, че си подава оставката, след като не е успял да накара футболистите да изпълняват указанията му така, както ги  е планирал.

Ботев остана без старши треньор. Чико беше във Велинград и го извикаха на пожар. И той избра мене за помощник.

IMG_3712

Първо, играл съм с Чико. Аз съм изпълнителен човек, но не слепешката. Истински помощник съм на старшията. И така станахме тандем. Много голям плюс е, че Чико не се държеше с мене като старши. Напротив, съгласуваше: „Иване, какво мислиш, тука какво, тренировките как, така, така, така?”. Аз бях окрилен от това, че той ми има доверие, и започнах да се усъвършенствам. С него правехме и т. нар. трета тренировка, тренировка с музика, с гири. И не случайно проф. Ангел Шишков викаше треньорите от А и Б група и ние с Чико изнасяхме открита лекция. Например темата е Атакуващ футбол, а да изнесеш една такава лекция, се изисква подготовка и знания. С Чико обмисляхме как да направим така, че всички треньори, които идват, да видят някаква новост, тенденция.

Направихме показна тренировка, а проф. Шишков прие Ботев Пд като модел на учебно-тренировъчния процес в българския футбол. И винаги беше с лице към нас.

Приемате ли следното определение – Чико е импровизатор, изобретател, а Иван Глухчев – по-хладнокръвен, който обмисля а плюс б?

 Чико беше голям импровизатор и в играта като футболист. Имаше смелостта да импровизира. И за тренировките ми е казвал: „Днеска ще импровизираме”. И това някак си интригуваше футболистите. Чико умееше, искаше и не се страхуваше от импровизацията. Има треньори, които искат да импровизират, но дали ще стане, дали няма да стане… и у футболистите се създава впечатление за несигурност.

Ролята на капитана на отбора: беше ли Петър Зехтински скритият помощник на треньорския тандем?

Абсолютно. Петьо като човек е добро момче. Признат футболист, всички го уважаваха. Отнасяше се много приятелски с футболистите. Всичко е било под формата на едно голяма приятелство, подчинено на признанието, че е и добър футболист, и добър капитан. Петьо винаги е защитавал – така да се каже – футболистите. Диригент, истински водач на отбора, без да проявява някакво високомерие.

 

1985

През 1985 Ботев Пд, тогава Тракия, е обявен за национален първенец след скандалния двубой между Левски и ЦСКА и последвалите санкции на високо ниво. През този сезон тимът на Ботев вкарва 68 гола. През 1990 г. титлата е върната на Левски. 

Нещо и за привържениците?

Привържениците на Ботев са невероятни и сега. Но могат да измислят подходящи средства и начини как да подкрепят отбора, без да се смята, че са прекрачили прага на добрия тон.

Пример са нашите запалянковци от шампионския сезон!

S fenovete v shampionskiia sezon