Снимки: Репродукции от рекламен продукт за ретроспективна фотоизложба на Недко Недев през 2003

Портретна на Недко Недев: Ели Недева 

Автор на текста: Тенчо Дерекювлиев

90 години от рождението на своестиловия майстор на обектива – фотограф-художника Недко Недев, сочи днес хронографът. Роден на 14 февруари 1928 г. в Борисовград (сега Първомай), Недко Недев моделира личностното си присъствие в българската фотография чрез редица прийоми, сред които два се открояват като доминантни – развит талант на фотограф-художник и вроден психологически усет за комуникация.

Хитовият период на маестрото е през третата четвърт на двайсетия век, а и малко след това, когато обективът му улавя във фокус лица, личности, разнотематични пейзажи, социумни и частни събития.

В портретната фотография Недко Недев жречески слага своите знаци – симетризирана композиция, тънкости при светлинната особеност, доловени детайли в антропологичната характеристика на модела. Не толкова далече от днес, но във време, значително различно по отношение на техниките, технологиите и процесите във фотографията. В периода на лентата, когато може само да предполагаш изображението и когато мануалното е от огромно значение във фотоизкуството. Творбите издават майсторската ръка…

Останал в екзистенциалната територия на родния си град (дългогодишен ръководител на фотофилиала на Българска фотография), Недко Недев излиза далече от рамките и критериите на локалоцентризма във фотопрактиката.

Един от българските фотографи, стъпващи на авансцените на националните фотоваканции, художественофотографски фокусиращ звезди от музикалното, театралното и кино изкуството.

Фигурата на Недко Недев в българската фотография е репрезентант на интересен симетризъм между забележителния му физически ръст и съответстващата фотографска величина.

Изкуството фотография маестро Недев приема за мото на битието си, фотографията колоризира неговата същност. Дори е доста по-вярно, че Недко Недев и фотографията са такава взаимопроникнала в абстрактността си двойка, която и за занапред е запазила какви комбинации да покаже на интерпретиращото око.

През годините в лабораторията на Недко Недев реално и тайнствено, замисъл и реализация, говорещи снимки и умерено велеречив автор образуват себеверни диади на равнопоставеност, където позициите са и взаимозаменяеми, и константно сложени.

Талантът, експериментът, практическите импровизации се оказват важна част от технологичното ноу-хау на Недко Недев, но паралелно с тях той следи фотолитературата, специализираните издания, практицизира теоретичните натрупвания.

Във времето, когато шикозни специализирани списания по фотография са дефицитни, маестрото успява да осигури за своя прочит и за учениците в школата си от навигационните текстове.

Това е потвърждаващ факт не само за отношението към теоретичното в изкуството, но и сигнал, че еднотактовостта с акцентите е повече от желателна, за да владееш актулното присъствие.

Златен медалист на Световната федерация по художествена фотография – ФИАП, носител на званието „фотограф-художник“, маестро Недко Недев доказва и предоказва – в изкуството званията и призовете трябва да получават новосъздавано потвърждаване. Аргумент са множеството изложби в национални и интернационални салони, където Недко-Недевият стилизъм и недконедевската признаковост рисуват образа на фотограф-художника  с азови инвенции, на ръка, подчинила основните трудности във фотоизкуството.

Години наред маестро Недев е наричан доайен на фотографите в България. Неговата поява сигнализира фотообщността и особено съвременниците и свидетелите на творческите му събития, на фотографското позициониране, на аранжиментите в типично недконедевските изложби.

За него явно обективът бе овладяна хиперсензорна същност. В думите му често звучеше фразата, че иска „да си поиграе“. Така той търсеше малкото необходимо време, за да модифицира портретния фотос и да го зареди с енергизма от фотокодовете, чието разкодиране въвежда в света на снимките, замислени и изобретени като художественофотографски визуализации от оптиката и творческата ръка на маестро Недко Недев.