„Страсти” на Вежди Рашидов в Пловдив

2

Скулпторът Вежди Рашидов показва експозицията си „Страсти”. Над 45 избрани творби от личната му колекция западноевропейско изкуство, събирано и спасявано от забрава при пътуванията му зад граница. На втория етаж в Градската художествена галерия, в Залите за временни експозиции, той сам аранжира най-доброто от скулптурите си, рисунки и акварели, създадени през последното десетилетие. Неговите „Страсти“ препълниха двата етажа на Градската галерия с гости – ценители, приятели, парламентаристи, представители на местната и централната власт, бизнесмени, колекционери. Изложбата се осъществява по покана на ГХГ – Пловдив и е акцент в програмата на Есенния салон на изкуствата на община Пловдив за 2019-а – годината, когато градът е Европейска столица на културата.

1

Тази вечер ще раздвояваме и разтрояваме една личност, която Господ е създал неделима. Ще се възхищаваме на изкуството на артист от световна величина, ще се срещнем с чувствителната гражданска съвест на един публицист и политик, ще общуваме с човека по човешки в стремежа си да намерим общ език и да съпреживеем неговите съмнения и страсти. Всъщност ще изберем коя част от нас да разговаря с някоя част от него, подчеркта при откриването на изложбата изкуствоведът Красимир Линков, директор на Градската художествена галерия.

Младостта ми мина в Пловдив, тук съм служил като войник в поделението до Пишещи машини, в момчешките си години бях с едни от най-големите художници на България – Митьо (Димитър Киров), Слона (Георги Божилов – Слона), Бояджана (Георги Бояджиев), Йони Левиев и техния тартор Начо Културата, погледна ретроспективно по артлентата Вежди Рашидов. И специално изрази благодарност към директора на галерията за поканата да гостува в Пловдив – в града, където на 28 години прави първата си изложба. Тогава в Балабановата къща заедно с Дечко Узунов. Колекционерът Рашидов подари на Градската галерия пет живописни произведения – на испански, белгийски и холандски автори, а внучките на твореца, пристигнали от Австрия за изложбата, повишиха настроението му.

4

Валерия Велева отбеляза, че страстите, които той влага в житейските битки още от детството, го правят такъв, какъвто е. „Остани в плен на своите страсти, защото там си ти“- пожела на Вежди Рашидов известната журналистка.

Председателят на Съюза на колекционерите – проф. Валери Стефанов, подчерта приноса на Вежди Рашидов като министър на културата и като председател на парламентарната комисия по културата и медиите за развитието наколекционерството в България. Той  напомни, че повечето артефакти, събирани от колекционерите, в остават в български музеи и галерии. Това е инвестиция в българската култура, а не в нашето его, обобщи проф. Стефанов.

Изложбата „Страсти“ може се види до 15 октомври 2019 г. На първия етаж ценителите ще видят западноевропейска живопис от 17, 18 и 19 век – част от голямата лична колекция, която артистът събира с почти същата страст, с която създава собствените си произведения. Негови авторски рисунки, скулптури и акварели са подредени на втория етаж в галерията.

5

Ако качествата на богатото творчество и международната известност на Вежди Рашидов са добре познати, то пристрастеността му към колекциониране на произведения на изкуството до неотдавана оставаше скрита за широката публика. Картините са на автори от Холандия, Белгия, Франция, Италия и Германия, а сред най-ценните е гравюра от Рембранд. С години произведенията са издирвани, купувани, реставрирани, докато назрее моментът да се срещнат с българските почитатели на изкуството.

Оценка на качествата на скулптора Вежди Рашидов още през 80-те години на 20 век дава прочутият му колега със световно признание Сезар Балдачини: „….Той е човек с невероятен темперамент…с такава сила и заряд…Това, което прави, е прекрасно…

докоснато от експресионизма… Той носи у себе си всичко най-необходимо за един велик творец….Очевидно е колко много културни слоеве присъстват в творбите му. Той е един от неокласиците на нашето време“.

Артистът Вежди Рашидов е въздействащ и разпознаваем не само в своите пластики. Неговите характерни деформации на формата са отличими в рисунките и акварелите му. По повод работата си с различни техники и материал той подчертава: „…Много често си задавам въпроса: „Кой материал е по-удачен?“ Всеки материал е толкова деликатен, колкото е деликатна мисълта на човека. Ако материал и мисъл могат да се покрият, тогава се получава наистина едно произведение. И то сериозно.“