Недко Недев: художествени визии и мастерска ръка във фотографията

Nedko Nedev
Снимка: Златко Латев

Дефинитивните и тълкувателски сигнали на заглавието съответстват на една личност, чийто живот е синоним на думата фотография. Това е бележитият български майстор на обектива – фотограф-художникът Недко Недев (1928 – 2017). Доайенът на българската фотография е роден на 14 февруари и тайнствените енергии на виното се отразяват и в неговите произведения.

С повече от половинвековно впечатляващо присъствие във фотоизкуството, Недко Недев е лауреат на поредица от призове, сред които и международни, участник във високорангови експозиции у нас и в чужбина, в своята лаборатория – техничар и комбинатор на цветове и доминанти. И особено пристрастен към портретната фотография, където като че ли беше патентовал собствената си фотомарка и художническия си обектив за получаването на въздействащи образи – и при предварително избрани модели, и в изненадващата снимка, и при акценти върху лицата на изпълнители от сцената на изкуството. И още нещо – десетки преки и непреки ученици, хиляди почитатели на творбите му, експресивни адмирации от публиката!…

Висок, достолепен, с художествена походка и запомнящ се фотопоглед. Наблюдавалият отблизо похватите на фотограф-художника, както и фигурирането му в националната фотография, бързо може да разбере, че НЕДКО НЕДЕВ е ФОТОГРАФ-ХУДОЖНИК.

Този текст е опит за малка полифония на неговата творческа и човешка фигура. Мъдър в говора и умерен в темпото му, със способност да улавя мигновено стойностите на снимката и само с една дума да я категоризира. Направи ли му кадърът впечатление, маестрото лаконично посочва:  „Тази!“, без да изпада във видим екстаз.

Екстазът на Недко Недев е в неговите снимки и подхода към тях. Когато си го наблюдавал във фотолабораторията как с мануална техника, без дигитални средства, по свой, недконедевски начин копира кадри в черно и бяло, в сиви нюанси, с доминиращи светлини, сенки и полусенки, преливане от степен в степен при тоновете на цвета, с тематични ядра, виждаш, че фотографията е не само високосугестивно изкуство, но и претендираща грациозна дама, която познава собствената си стойност и иска комуникаторите да я познават адекватно.

Психологическото във фотографиите на Недко Недев е отражение на неговия анализаторски талант, на „ловец“ на лица и излъчвания, на детайли.

През годините той показва тънкости от фотографията, а преди да показваш, трябва да си го доказал на себе си. Както го е себедоказвал многократно.

Творбите му, неговата личност, пропорционалността на фотопроекциите, умението да казва много с малко изречения в диалога, дълбоконаблюдателният му поглед са доказателство за неговите способности на артантрополог, който десетилетия дава своите резултати в българската фотография. А маестрото, превърнал се в едно от нейните лица, спечелил медали от FIAP, притежател и потвърдител на престижа „фотограф-художник“, продуцира архив с хиляди фотоси.

Сега фототехнологиите ни радват с все повече и повече възможности, с нови постижения и множество перспективи. Актуална ретроспекция е да потърсим отговор на въпроса – какъв би бил Недко Недев в съвремието на фотографията, с всичките опции, които тя предлага…

Недко Недев обаче първо принадлежи на социокултурното си съвремие и винаги на своето собствено фотовреме. Той е класически и съвременен, защото фотографът, преди да фокусира с обектива, е задейства фокуса на собствения си селекционерски обектив. А при Маестрото този обектив винаги е бил с големи параметри и на високо ниво!