Пловдивчанинът, роден през 1993 г.,  е студент в Кралския музикален колеж – Лондон. Изучава дълбините на пианото при големите имена в това изкуство – Дмитрий Алексеев и Дина Парахина.

През 2007 г. Министерството на културата го награждава с грамота за  „Високи творчески постижения”, 2008  осъществява концертния си дебют като солист на младежки камерен оркестър, изпълнявайки Й. Бах – Концерт за пиано и оркестър ре-минор. Впоследстиве е солист на Пловдивска и Разградската филхармония. 

 През 2011 – стипендиант на живеещия в Германия световноизвестен български диригент Йордан Камджалов. Същата година е удостоен с грамота от  Съюза на учените в България – за активното си участие в музикални програми в дейността на Съюза и за високите постижения в годината на Ференц Лист. От 27 юни до 31 юли 2011 г. участва в 50-то юбилейно издание на Eastern Music Festival – Greensboro (NC) USA. Сред  200 участници от всички групи музикални инструменти (от които 21 пианисти) е единственият отличен с пълната стипендия на Steinway. Имал е участия в клавирни и камерни рецитали в зали като Dana Hall Auditorium,в легендарния John F. Kennedy Center for the Performing Arts (Millennium Stage)- Вашингтон DC,Oratorio di San Rocco – Б олоня, Festetics Castle – Унгария. 

През 2013 г. получава приз от Фондация “Мартин Джоунс Мюзик” към Лондонски филхармоничен оркестър. Участва в майсторските класове на проф д-р. Атанас Куртев и проф. Милена Моллова (България), проф. Мишел Бероф(Франция), д-р. Джеймс Джайлс (САЩ), Йошиказу Нагай (САЩ), Гидиан Рубин (САЩ), Миша Диктер (САЩ) , Джон Накаматзу (САЩ), проф. Балаш Соколай (Унгария), Дмитри Алексеев (Русия).

2014   изнася самостоятелен концерт, посветен на Джеймс Кларк Максуел, в зала Съединение на Историческия музей Пловдив. От 2011 досега участва и в концертните програми на фондация „Миню Балкански”.

Има множество награди от национални и международни конкурси.

 С Васил Начев разговаряхме минути след блестящите  му изпълнения  в Концертната  зала на Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство – Пловдив.

 Маестро, това е може би най-музикалната зала на Пловдив. Стимулира ли Ви допълнително залата, духът на Стария град?

Да! И искам да благодаря на доц. Мариян Илиев за организирането на този концерт. Много съм щастлив, че имах възможността да свиря отново тук, в Пловдив.

На 22 години сте – повече от  впечатляваща биография?

Благодаря за комплимента. Това са постижения, които имам от ученическите години и  с които съм горд, разбира се! Надявам се да постигна още много, много успехи.

Музиката обикновено се унаследява, музиканти в семейството?

 Никой от моето семейство не е музикант! …

За народната музика казват с фолклорната фраза, че занаятът се краде, как е в класическата?

Учителят дава всичко от себе си и ученикът трябва да приеме всичко. Учителите са изключително важни. Аз имам щастието, че уча с големи имена.

От българските композитори чухме творби на Владигеров, името му поражда хвалебствия. Каква е Вашата рецепция?

Владигеров е уникален композитор, най-големият български композитор. Всеки българин трябва да знае неговото име, да го уважава и да ценим това, което притежаваме. Владигеров е учил в Германия, имал е прекрасно образование, много хубав път. Аз съм чел неговата автобиографичнан книга и препоръчвам на всеки да я прочете.

Забелязах, че пръстите ви, когато свирете, са трептящи –  едва ли не като класически струни. Усъвършенстване или идва отвътре?

 Това е природно, но всичко трябва да се усъвършенства, да се работи върху него.

  Показахте интересни прийоми в темпата – какво се случва в прехода от бързото към бавното, има ли някакво междинно състояние?

 Това е изключително труден процес, феноменално трудно. Човек трябва да запази цялото се самообладание, за да се потопи в атмосферата.

 Постановката ви пред пианото създава впечатление, че сякаш в момента творите музиката и тя е вашата – парелелно изпълнение на композиторските творби ли намираме? 

Аз съм най-вече изпълнител! Много уважавам композиторите и искам тяхното послание да достигне до хората.  Отговорен съм към тях и изключително точен и мисля, че всеки млад музикант трябва да постигне това при себе си.