Майстори на четката „В сърцето на София”

1

Първата поява пред българска публика на изложбата „В сърцето на София” се осъществява в Пловдив. Досега експозицията бе показана в културните ни институти в Прага, Виена и Лондон. Идването й в Пловдив по повод една година от официализирането на титлата Европейската столица на културата 2019.

„В сърцето на София“ бе открита през седмицата и остава на разположение на зрителите до 9-и март. Ситуирана е в зала „2019”, на ул. „Гладстон“ №32.

Изложбата е художествен факт по случай 140-годишнината от обявяването на София за столица на страната. Екипът, подготвил експозицияата, е от Софийската градска художествена галерия.

Представя отразеното в творбите на известни български художници архитектурното наследство в съвременния образ на София. То се явява доказателство за яркото присъствие на европейски архитекти в страната, както и на български специалисти, голямата част от които са получили своето професионално образование в Чехия, Австрия, Италия, Германия.

Подбраните за пътуващата експозиция творби са на изтъкнати майстори на четката, като Никола Танев, Найден Петков, Цанко Лавренов, Александър Стаменов, Деню Чоканов, Владимир Кавалджиев, Тодор Хаджиниколов и др. Сред увековечените в платната им архитектурни паметници са Народното събрание, паметникът „Цар Освободител”, Народният театър „Иван Вазов”, Орлов мост, Софийският университет, Баня Баши джамия, Софийската синагога, средновековните емблеми на града – църквата „Света София” и ротондата „Свети Георги”.

Подбрани са и произведения, показващи фрагменти от близкото минало на страната, което през последните години е повод за активен обществен дебат, сред които са Паметникът на Съветската армия, Партийният дом, унищоженият вече Мавзолей.

В направата на всички тези архитектурни обекти, които разкриват богата и многовековна история на българската столица, участие са взели редица изтъкнати архитекти – Вацлав Прошек (Чехия), Фридрих Грюнангер (Австрия), Лудвиг Рихтер (Виена), Херман Хелмер (Германия), Петер Паул Бранг (Румъния), Виктор Румпелмайер (Словакия), Арнолдо Дзоки (Италия), Даниел Неф (Швейцария) и др. От българската архитектурна школа, в основата на която стоят възпитаници на западноевропейски архитектурни центрове, са представени обекти на архитектите Наум Торбов, Иван Васильов, Пенчо Койчев, Никола Лазаров, Сава Овчаров.

Изложбата дава възможност да се оцени както съвременното състояние на архитектурното многообразие на града, така и неговото историческо развитие. Съпътстващите експозицията данни за личностния и творчески път на художниците и архитектите и за самите архитектурни обекти, по-голямата част от тях включени в листата на недвижимите паметници на културата с национално значение, позволява изграждането на един богат и интригуващ разказ за присъствието на Европа в един от най-древните и живи градове на Стария континент.

Екип на изложбата: Пламен В. Петров – автор на концепцията, Рамона Димова – организатор, Наташа Ноева, Николета Гологанова, Рамона Димова и Пламен В. Петров – автори на изданието, Илинка Чергарова – реставратор.