Бягам от зоната си на комфорт, за да създам нещо ново. Стилът и талантът са много капризни, изповядва маестрото

Кога усети импулса да създадеш „Посвещение”?

Както много неща в изкуството – усещането бе интуитивно!

Колко са творбите в тази изложба?

Двадесет и три, а четиринадесет – акварели.

Акварелите – иновация в твоето творчество или настроението на художника влияе върху типа на творбата – маслени бои, акварели, графика?…

Прав си и за двете неща! Първо, акварелите са иновация в моето творчество; второ, настроението, усещането, емоцията винаги са фактор!

Кодът в  „Посвещение”?

Всяка творба е послание. Най-вече за този, любопитния, който търси посланията в живота,  а и изкуството е видимата част на нещо невидимо…

 Кой акварел нарисува най-напред за изложбата?

Акварела “Наум”, случайно или не, след посещението ми в манастира „Свети Наум” в Охрид, оттам тръгна всичко.

Модернистична комбинация от акварели и рисунки или се самополучи?

В рисунката намирам нещо първично и толкова истинско, тя е Началото. Реших да ги комбинирам с акварелите, защото изложбата трябва да е разнообразна и разчупена и да отделя зрителя от комерсиалното ежедневие, да го потопи в един друг свят. Изложбата да бъде глътка чист въздух.

Много публика, с усмихнати лица, всеки като че ли търсеше своя диалог с творбите в четвъртък?

Да, усетих го!…

Щастлив съм, много често хората ме питат: „Ти правиш тези странни картини, какво те вдъхновява?”. Ето това ме вдъхновява – усмихнатите лица; вибрацията беше чудесна!

 Има много хора, които харесват и купуват изкуство. Вечерта бе магична, всеки от присъстващите го усети. Пространството в галерията прие изложбата, а тя го овладя.

Как говори художникът, ако изключим боите и всички изобразителни средства?

Изкуството е диалог, високо ниво на диалог, който не използва думи, а  борави с внушението и провокира човека, особено човека с главно Ч.

Съкровеното посвещение в тази изложба?

То е за много специален човек не само за мен – човек със световна значимост, който познаваше истината в изкуството, художник вселена!

Стилът на художника е постоянен процес или до един период изграждаш, а после само наслагваш, оставаш в сферата на модификацията?

Лично за себе си ще кажа, че всяка творба, която правя, е една-единствена и никога няма да я повторя. Винаги бягам от зоната си на комфорт, за да създам новото.

Това означава, че стилът и талантът не са нещо дадено, на което да седнеш и да си почиваш, те са много капризни, трябва да се грижиш добре и постоянно за тях. Да се опиташ да се обезличиш в Божественото!…