Константин Константинов: Изкуството е диалог, а емоцията – фактор!

Бягам от зоната си на комфорт, за да създам нещо ново. Стилът и талантът са много капризни, изповядва маестрото
Кога усети импулса да създадеш „Посвещение”?
Както много неща в изкуството – усещането бе интуитивно!
Колко са творбите в тази изложба?
Двадесет и три, а четиринадесет – акварели.
Акварелите – иновация в твоето творчество или настроението на художника влияе върху типа на творбата – маслени бои, акварели, графика?…
Прав си и за двете неща! Първо, акварелите са иновация в моето творчество; второ, настроението, усещането, емоцията винаги са фактор!
Кодът в „Посвещение”?
Всяка творба е послание. Най-вече за този, любопитния, който търси посланията в живота, а и изкуството е видимата част на нещо невидимо…
Кой акварел нарисува най-напред за изложбата?
Акварела “Наум”, случайно или не, след посещението ми в манастира „Свети Наум” в Охрид, оттам тръгна всичко.
Модернистична комбинация от акварели и рисунки или се самополучи?
В рисунката намирам нещо първично и толкова истинско, тя е Началото. Реших да ги комбинирам с акварелите, защото изложбата трябва да е разнообразна и разчупена и да отделя зрителя от комерсиалното ежедневие, да го потопи в един друг свят. Изложбата да бъде глътка чист въздух.
Много публика, с усмихнати лица, всеки като че ли търсеше своя диалог с творбите в четвъртък?
Да, усетих го!…
Щастлив съм, много често хората ме питат: „Ти правиш тези странни картини, какво те вдъхновява?”. Ето това ме вдъхновява – усмихнатите лица; вибрацията беше чудесна!
Има много хора, които харесват и купуват изкуство. Вечерта бе магична, всеки от присъстващите го усети. Пространството в галерията прие изложбата, а тя го овладя.
Как говори художникът, ако изключим боите и всички изобразителни средства?
Изкуството е диалог, високо ниво на диалог, който не използва думи, а борави с внушението и провокира човека, особено човека с главно Ч.
Съкровеното посвещение в тази изложба?
То е за много специален човек не само за мен – човек със световна значимост, който познаваше истината в изкуството, художник вселена!
Стилът на художника е постоянен процес или до един период изграждаш, а после само наслагваш, оставаш в сферата на модификацията?
Лично за себе си ще кажа, че всяка творба, която правя, е една-единствена и никога няма да я повторя. Винаги бягам от зоната си на комфорт, за да създам новото.
Това означава, че стилът и талантът не са нещо дадено, на което да седнеш и да си почиваш, те са много капризни, трябва да се грижиш добре и постоянно за тях. Да се опиташ да се обезличиш в Божественото!…