Елен Колева: Любовникът е в ръцете!

1

От сцената на театъра – на сцената на поезията?

След това – искам или не – на най-голямата сцена  –  сцената на живота. Там няма предварителни сценарии, ситуациите са понякога доста изненадващи, друг път – доста жестоки, но ако човек съумее да научи играта на живота, няма да има проблеми с живота. Защото животът наистина е една доста умела игра с точни правила и ние трябва да ги научим.

Как се появи заглавието „Мактуб“?

Мактуб идва от арабски и означава „тъй е писано да стане, съдба“. Аз още като дете прочетох една книга, която тогава ме вдъхнови – „Алхимикът“ на Паулу Коелю, макар че много хора се подиграват с автора, сравняват Паулу Коелю, че се чете едва ли не от хора, които нямат по-сериозна литературна култура, но това не е така.

Книгата е „Мактуб. Стихотворения за Съдбата“, защото тя изразява съдбата ми в живота. Казах, че „Мактуб“ е плод на влюбване и срещата ми с определен човек беше една голяма мактуб.

2

Има антична сентенция, че съдбата всичко ще подчини. Съотнася ли се книгата ти с тази сентенция?

Аз много силно вярвам в това. Ние, дори и да имаме избор, дори и да се отклоним от пътя си, съществуват изначални неща, които нашата душа предварително е решила и изготвила като план, и не можем да избягаме от тях – среща с хора, места, на които отиваме, или ситуации, които ни се случват.

Определяш ли твоя „Мактуб“ като малка поетическа енциклопедия за съдбата?

Не съм се замисляла, но звучи много добре. Може би това е малка поетическа енциклопедия на моята съдба дотук, а може би и в бъдеще. Много често казват, че поетите са хора, виждащи в бъдещето. Ние закодираме с думите си. Както си спомняме за миналото, така може да закодираме и бъдещето. И аз съм го направила. Например в стихотворението „Молитва“ и „Звездите ме събуждат късно през нощта“ са закодирани моите мечти за лично щастие и любов.

Кой бе първият читател на стихосбирката ти?

Калин Терзийски, защото е редакторът и художникът на илюстрациите вътре. Приносът му за книгата е огромен. Той ми повярва, даде ми и на мене увереност, сила и тласък и каза „Давай, ти си!“. Калин Терзийски е голям творец, той си твори и собствения живот!

Музикалните ти умения на пианото са публичен факт, дадоха ли отражение върху структурата на тези творби?

3

Най-вероятно – да, но е на подсъзнателно ниво. Всичко, което съм изучавала и съм правила, се натрупва и подпомага следващото. Това са невидими нишки и връзки, съществуващи в природата като цяло.

Какво би се получило, ако насловът е „Актрисата Елен Колева чете поетесата Елен Колева“?

Опитах да го направя, когато бях сама със себе си, и се учудих на някои свои прозрения, които определено идват от по-мъдрата част от мен – това е моята душа. Душата е дарът от Бога. Тя е тази, която твори, не Елен Колева, а душата на Елен Колева.

Една дефиниция, ако я позволиш, за теб– ексцентрична във визията, енергийна в изкуството, еластична в танците?

В името Елена се съдържа вселена. И само на тези три опорни точки да се оставя, мисля, че е достатъчно. (Смее се.)

Поетесата, актрисата, жената – това ли са трите ти основни профила?

Детето забравяме. То е много важна и основна част. Даже май ще се окаже, че на първо място е детето. То е толкова важно за мен. Детето в мен ме кара да бъда рефлективна, истинска, отворена.

4

Бързият прочит на книгата по твоя рецитал се съдържа в следното обобщение – в нея присъства психологията на ежедневието, финият еротизъм, човекът като предзададена категория, каквато съдбата го е очертала.

Точно така. Много добър анализ направи.

И мечта за бъдещето!

Твоите хоризонти на очакването в изкуство и живота?

За мое огромно съжаление, защото претърпях доста кризи в професионален план, много се страхувам да имам вече очаквания. По-скоро някак си съм се смирила и правя всичко с много любов и благодарност, но и кротко и внимателно да нямам кой знае какви очаквания. Паднах отвисоко някога, но тогава бях твърде млада, за да знам, че цената на успеха аз може би няма да мога да я платя.

Ванга казва нещо, на което аз се уповавам: „Искай малко, за да можеш да платиш цената“.

Много силно прозвуча „Твоите ръце намират пътя до моята възбуда…“. Споделяш ли, че мъжката ръка, чистото енергийно докосване е големият катализатор на екстаза?

Абсолютно. Винаги съм го казвала – любовникът не е в размера или в техниките. Любовникът е в ръцете, той люби.

Искам да дам подплатен пример: има един мой любим филм „Камий Клодел“ за любовта на скулптора Роден и Камий, също скулптор. Този филм ми е настолен, като книга.

Ти си като глина, а ръцете на любовника те превръщат в жена. Но много малко хора го разбират. Ръцете са, които правят любов.

Танцуваш грациозно, мислила ли си да бъдеш носител на титлата „прима балерина“?

Никога не съм имала подобни амбиции – майка ми е балерина и хореограф. Аз съм танцувала 14 години балет, и не само. Имам основата на класически балет, но това не е за мен, по-свободен дух съм…

Мотивът за бездната, визирам „ти си в бездната, в която искам да скоча“?

Опасявам се, че в момента, когато скочиш в бездната, е непреодилимо разстояние и няма  нищо повече от Бездната.

Откъде идва свежестта на Елен Колева – от запазеното детско, от калифоничния глас или …

Тук ще намеся темата за Бога. Допреди няколко години не разбирах Бога със сърцето си, разбирах го с ума си. Но когато ми се случиха доста интересни неща, разбрах, че ако се уповаваш на Бога , ще запазиш не просто живота си, както се случи при мен, а тази свежест, чистота, все едно си целунат от небето. Това е въпрос на вътрешно прочистване и разбиране, не е въпрос на козметични процедури.

„Мактуб“ показва овладян темп. Ще промени ли нещо в тебе появата на стихосбирката?

Тя вече го промени, още докато пишех. „Мактуб“ е само началото!

5

Алфредо Торес каза, че ще бъдеш новият Иван Вазов – пророческа метафора или приятелско изречение?

Приемам това като чувство за хумор. Абсурдно е, дори не може да се коментира подобно сравнение. Може би Емили Дикинсън донякъде, българската, защо не, но Иван Вазов?!…

S Alfredo Tores

Без да е традиционен въпросът: твоите послания към пловдивската публика, към жителите на този хилядолетен град?

На мен Пловдив ми е любимият град – като атмосфера, сгради, енергия, като всичко. Знам, че пловдивската публика винаги е била отзивчива и е обичала изкуството, надявам се да си запази своите традиции. Тука има много художници, поети, актьори!