Читателят на 2015 за Пловдив: Книгата е най-безценният мисловен партньор!

stanislava georgieva

Станислава Георгиева бе коронясана с приза „Читател на годината“ на НБ „Иван Вазов“. За отличаването на дамата информирахме наскоро. Сега тя гостува с интервю на www.novoplovdiv.com, а през март ще пътува до Брюксел по линия на спечелената награда, след като насловът на конкурса за читател на годината бе „С книга далече се стига“.

Успехите приземяват, защото ни поставят на нова стартова линия. Четенето е удоволствие, креативност, съпричастност. Чета много рано сутрин. Когато светът е заглъхнал и не е нахлул с цялата си врява, има много пространство за сътворение на нови светове! Това е най-силното ми време за съзидание, споделя грациозната дама.

Спортува активно, динамично общува с приятели. Обича да се гмурка в техните дълбини и да ги прекарва през лабиринтите на несъзнаваното. Това ми доставя огромно удоволствие. Много хора се вглеждат в характерите на другите, но не се вглеждат в себе си. Трудно биха се понесли. Така, проектирайки се в отсрещния, придават човешки вид на чудовището в тях. Интересно е да се наблюдава това бягство. Част е от моята любима психология, споделя носителят на приза „Читател на годината“.

Родена е в Бургас, но е припознала Пловдив. Съпругът й е пловдивчанин. Среща го в Англия, където Станислава завършва Westminster College, London.

Станислава, как се появи у тебе страстта към четенето?

Отношенията ми с библиотека „Иван Вазов“ водят началото си от 2010. Множество удивителни и въпросителни тогава начертаха пътя ми към една загатната страст. Правила съм опити да класифицирам тази връзка като любознателност, бягство, скатаване, застраховано емоционално отдаване…

Истината е, че чрез книгите си връщах изгубената динамика сред радостите и терзанията на майчинството. Обитавах чужди души, населявах места, съществуващи и родени от въображението ми, съпричаствах вълнения, екстази, решения, битки. Така, удовлетворена, можех да се отдам на добротворчество.

Колко книги бяха прелистени за това време и за колко книги реши, че ще станат притежание в домашната ти библиотека като хитови заглавия?

Между една и три книги на ден, а в домашната библиотека имам пет любими книги, прочетени по няколко пъти.

Четеш със среден обем страници дневно?

Около триста.

Технология на четенето?

Да, чета бързо, защото има толкова много книги за четене,и толкова много за готвене. (Смее се.). В Лондон преминах курс за бързо четене. Четенето при мен е вид сканиране, докато не попадна на автор, който ми подарява време.

Как извеждаш есенцията от една книга?

Във всяка книга човек търси да намери себе си и да се увоковечи в известен смисъл, защото думите остават, по-устойчиви са от човека. Есенцията сме ние, всичко извън нас е твърде непонятно.

Сподели, че си завършила Руска гимназия, свързана си и със страстта към усвояването на чужди езици?

Което е свързано и със страст към музиката. Те вървят ръка за ръка.

Доста млади хора казват, че знаят чужд език по-добре от родния, при тебе как беше след езиковата гимназия и периода в чужбина?

Аз знаех чужд език по-добре от родния – говоря за английския. След като се върнах в България преди седем години, имах предизвикатеството да прескоча бариерата да мисля на английски и започнах да мисля и пиша предимно на български.

Фаворитните ти жанрове?

Философия, психология, художествена литература. И всички онези, от които мога да науча нещо!

Сега човекът е във фокуса на много заглавия. Кои негови признаци привличат най-силно вниманието ти?

Човечността!

Срещаш ли я в доста от книгите?

Именно там я срещам. Чрез книгите намирам човечното в човека. И разбирам повече за хората, опознавам ги в техния спектър и нюанси. Все пак книгите са написани от човек за човека!

Припозна ли Пловдив и културните му институции?

Открих моето място – Пловдив и тепетата!

Проговаря ли морето често в теб?

Морето още бушува в мен, но след като казах „Здравей“ на балкана, се получи един сравнително уравновесен хибрид.

Кое може да изостри чувствителността ти, докато си в сюжета на книгата?

Красотата на мисълта, трагизмът, в който откриваш изкупление, реализмът, който спестява илюзии.

Трите думи, с които се описваш?

Практична, логична, предизвикателна.

Книгата?…

Не само способства за по-добрите решения, тя е решение. Заради удоволствието, което носи, и радостта, която може да подарим. Тя е най-безценният мисловен партньор!

Радвам се, че библиотека „Иван Вазов“ е моят партньор в партньорството – за техния доказан професионализъм, отзивчивост и коректност!