Белетристът Димил Стоилов: Възможно е да приемам завършения текст като недовършена картина

51047913_239448830274384_6822582367471796224_n

Инженер-химик по образование, журналист, утвърден автор на новобългарски художественолитературни произведения, дългогодишен редактор в национално значими издателства. Белетристът Димил Стоилов. Пловдивското в него е устойчиво, за Пловдив като интелектуален контекст има категоризираща дефиниция.

Началото на януари привърженици на творбите му изпълниха Културния център на Радио Пловдив, за да се срещнат с „Децата на Дон Кихот” и техния автор. Сега с него се срещат и читателите на сайта.

Интервю, в което пряко или индиректно звучат гласовете на комбинацията от модуси, образуваща личността на Димил Стоилов.

„Децата на Дон Кихот” изброими ли са?

Въпросът си е реторичен. Изброими ли са доброто, любовта към книгите, любовта към хората, илюзиите за един по-приемлив свят, желанието да насочим копието към поредната вятърна мелница, дори и да не е най-правилната посока. Ако всичко това го превърнем в лунен прах, можем ли математически точно да изчислим колко от тези прашинки са проникнали в нас и заразно плуват в кръвта ни? И трябва ли да ги изброим? Дано само не достигнем времето, когато са на изчезване като екзотични екземпляри.

Обаждат ли се „Мъжете от Венера, жените от Марс” на своя кръстник?…

Непрекъснато се обаждат. Онзи ден ме питаха какви са тези джендери, какви са тези Истанбулски конвенции. Изглежда, не ми разбраха обясненията, но ми изпратиха планетарен прашец, след като  узнаха, че имам вече лунен, за да колекционирам.

Мъж, вкусен на опитване”дали художествената органолептика лимитира вкусовите признаци на мъжа?…

800px-Премиера_на_книга_в_Брюксел

Нелимитирана всъщност е художествената ирония, която непрекъснато ми диша във врата и ме преследва като някакъв престъпник, особено ако се опитвам да се представям за по-сериозен, отколкото съм. Истинският превод на английското заглавие на сборника е „Мъж с вкус“. Онова с „опитването“ е умишлено лошо побългарен превод, за да има намигване.

Има ли разписание за изпуснати влакове във версиите за изневяра? (Бел. ред.: – „Разписание за изпуснати влакове“ е книга с разкази на Димил Стоилов, а „Версия за изневяра” – роман, и двете – издания на „Христо Г. Данов”.)

Абсурдите имат ли разписание? Можем да ги вместим някак си, но ще е трудничко. Моята версия бе, че изневерите са изпуснати влакове на голямата любов. Може би ако е малка любовта, да става дума направо за транзитен влак. Най-комичното е, че на корицата на първата ми книга –„Разписание за изпуснати влакове“, действително приличам на страховит началник-гара. Това може да се доразкраси – Гара разпределителна за любовта.

Възмутително чаровни, хищно хубави“ (разкази, 1998) – интригуваща конструкция на паратекста. Това ли бе първоначалният вариант на заглавието, или го избистрихте постепенно?

Да, това беше първоначалният вариант на заглавието и той бе „измъкнат“ от самия текст на едноименния разказ. Дойде спонтанно и естествено. Много след това професорите Петър Пашов и Стефан Брезински го включиха в учебниците си като пример за стилистичната фигура  двоен оксиморон.

Подвижна и променлива ли е кулата мост, стояща пред читателя, за да достигне той до вътрешността на литературнохудожествения текст?

Кулата е подвижна и променлива за различните катерачи. Този, който се е готвил да покори само Бунарджика, едва ли ще се опита да достигне до Еверест. С това не искам да кажа, че аз съм се извисил до литературните Хималаи, или – ако го кажа в изблик на добро настроение, ще разчитам, че и събеседниците имат чувство за хумор. В същото време в текстовете ми има пластове и нива в зависимост от различната готовност за възприемане и изкачване.

„Преследва” ли инженер-химикът Димитър Стоилов белетриста Димил Стоилов?

Отговорът се крие в романа ми „Дългият бегач на любовни разстояния“. Описаната там история ме преследваше цели тридесет години, преди да имам смелостта да седна и да се опитам да я опиша.

Остават ли журналистическите прийоми, когато авторът смени блендата и започне да композира проза?

Журналистическите прийоми носят опасност да се промъкне в текста тривиалност, шаблон, прекомерна директност в изказа. Но когато се проучва даден проблем, вплетен в интригата на повествованието, могат да се използват журналистически пройоми за насъбиране на повече информация и цялостното му осветяване.

Колко гола вкарахте във вратата на литературата (това май е деветият въпрос в интервюто!…)?

В един от разказите си бях описал внука си като момче, което е алергично към футбола, а той започна да тренира сериозно точно този спорт и аз ходих на стадиона да го гледам. Добре пипа топката и има повече въздух за тичане от дядо си. Така че успях да вкарам само един гол, и то – автогол.

С кое не се примирявате в творческия процес?

Много помпозно ми звучи този въпрос. Обичах да гледам как рисува моят кум, Бог да го прости,  художникът Таньо Танев. Дори да беше дошъл моментът да предава картината, той все нещо недоволстваше, все нещо добавяше или допълваше. Може от него малко да съм прихванал и да приемам завършения текст като недовършена картина. Все може да се редактира по-добре, все може още да се пипне, да се изчисти и сякаш никога не е достатъчно. Не знам дали е непримиримост.

Как пропорционализирате художествената условност и конкретиката (например озаглавяване като „Невинни жени в Брюксел”)?

Пак ли математика? Колко процента? Не го тегля на кантар. В повечето случаи тръгвам от конкретиката, за да навляза в дебрите на художествената условност. Казвано е и преди – понякога животът съчинява такива умопобъркващи сюжети, които творец трудно може да измисли.

В каква геометрична фигурата виждате възможността да бъде ситуирано творчеството Ви, без това да го рамкира (триъгълник, квадрат, ромбоид, трапец, паралелепипед или …)?

По стечение на обстоятелствата ми се е налагало да уча и дескриптивна геометрия. Използвайки беглите си спомени в тази област, бих разположил творчеството си в пространството като скален къс, по който стърчат като бодли различни пирамиди, паралелепипеди и още многостранни и неопределими структурни издатъци.

Интелектуалният контекст Пловдив в интерпретационната оптика на Димил Стоилов?

Пловдив е вечен, а искаш ли да останеш във вечността, трябва без никакво колебание вдъхновено да стъпиш здраво на пловдивска земя. Това съвсем не означава, че непременно ще ти се сбъдне желанието.