Анастас Константинов: В джаза е най-голямата свобода на човешкия дух

Anastas Konstantinov 1

Елитарна публика уважи поредната изложба на Анастас Константинов. Маестрото посрещна гостите си в галерия „Анастас“, където изкуство с високи стойности отразява творческите визии на създателя му.

Подредените 35 нови творби стават зрителско достояние за първи път. Изложбата има политематичен характер. Заглавията водят в различни посоки и към доминацията на различни мотиви. В смисловото разнопосочие обаче Анастас Константинов е единен, съсредоточил творческите си енергии във всяка от творбите – самостоятелен артмодус, и заедно с това допълваща ансамбловото звучене на неговото изкуство.

kartirni

Майката му е моженето, афористичен е маестрото в отговор на въпроса – как постига единство в политематизма на художествените си визии. Боите имат свои движения, поемат по траекториите си и често творецът, подвластен на собствените креативни инстинкти, вижда фигурите, появили се изначално в творческите му интенции.

Заглавия с философски и антропологичен характер изпълват и тази изложба на Анастас Константинов, а големите платна „River rises is my hands“ сигнализират за иновация в родното изобразително изкуство. В тях авторът е намерил цветовите тонове, съчетал е звука на съгласуващи се колори, постигайки визуална конфигурация от геометрично изобразен с цвят смисъл.

Анастас Константинов сближава и вединява противоположни същности. Сред доказателствата е картината „Западно-източен портрет“. В състояние на търсене Изтокът поглежда към финансово силния Запад, докато пък Западът се насочва към източния дух, моделира интерпретация Анастас.

Неговите най-нови картини са изобразени на специална хартия. Идентитетното му майсторство и погледът оттатък познатото и предполагаемото зареждат с предизвикателен повик платната.

Част от творческото битие на Анастас Константинов са и мелодиите на джаза. Картина с джаззаглавие присъства в изложбата.

dzhaz                                                                                                                 

Джазът е музиката на свободните хора. Неслучайно в най-тъмните години на комунистическата диктатура това е най-забранената музика. Саксофонът е бил най-мразеният инструмент, по-опасно нещо, отколкото да те заловят с оръжие. Имам приятели джазмени. Аз мисля, че самият джаз ражда темите на останалите музиканти. Онова, което се ражда в съвременната музика, се ражда на основата на джаза. После другите музиканти хващат нещо от джаза и го развиват. В джаза е най-голямата свобода на човешкия дух. Свободният човек харесва джаза, анализира Анастас Константинов. Разликата между чалгата и джаза е като от Земята и някаква друга галактика, продължава анализа си маестрото.

Той често акцентира върху категорията „свобода“ и влиянието на изкуството. Със скулптора Ален Роа разговарят за проблемите на световното изкуство, а Ален Роа се обръща към него с думите: ”Анастас, хората, когато купуват твоите картини, те не купуват картини, те купуват свобода!”. От Кристиан Ноорберген научих изключително много неща. Той ми каза, че художникът е освободител, но за съжаление хората невинаги искат да бъдат освободени, добавя Анастас Константинов.

В галерия „Анастас“ са идвали знаменитости от различни страни и континенти. Решението да построя галерията го взех юни 1989 г. и напълно съм убеден, че галерия „Анастас” е най-значимият фактор, знакова представителност за българското изкуство. Тук идват големи колекционери от цял свят. Моето изкуство не е туристическо и галерията се посещава от неслучайни хора, споделя виртуозният художник.

В най-новата си изложба Анастас Константинов изобразява и „Тайната на куртизанката“ I и II. Попитан какво е скрил в тази тайна, насочва разговора към дамите от Авиньон на Пикасо. Имах възможност да видя оригиналната картина в музея на модерното изкуство в Ню Йорк – „Куртизанките от Авиньон“. Явно когато Пикасо я е нарисувал, е било някакъв шок! Куртизанката звучи много красиво!…

Лаконично говори маестрото и отваря нови коридори за интерпретация на създаденото от него изкуство.

Моята гениалност се дължи на психомоторна преумора на емоциите и свръхдинамичност на съзнанието, категоризира Анастас.