Анастас Константинов: Абсурдът ражда истината

Anastas Konstantinov

Моята гениалност се дължи на психомоторна преумора на емоциите и свръхдинамичност на съзнанието 

В него има не нещо различно – той е напълно различен. Анастас Константинов! И мигновено се задвижва асоциативният механизъм на възприемащия събеседник или слушател. Зрителят вече отива в други измерения – пред погледа му са феномени на изкуството, където са сложени многопластовост, авторов своеиндивидуализъм и широки параметри на послания, диалог, сугестии, нееднозначност, наднационално в творбите. Анастас Константинов е интерконтинентален изкуствотвОрец.

От 33 години е професионално на световната сцена. Творби на Анастас Константинов са притежание на Националната художествена галерия – София, Софийската градска галерия и голяма част от градските галерии в страната – Пловдив, Плевен, Велико Търново, Бургас, Добрич, Благоевград, Смолян и други, както и много частни колекции в България.

Картините на маестрото са собственост на акционери на Музея на модерното изкуство – Ню Йорк, на частни колекционери в САЩ и в цяла Европа, включително в Русия и Турция, Арабските емирства, Катар, Бахрейн и Япония.

Това интервю е недефинируеми проценти от космополитната същност на Анастас Константинов.

Постоянно иновативен или постоянно предизвикващ е Анастас Константинов?

По всяка вероятност и двете – загадка! Не знам кога какво ще нарисувам. Самият процес на правене на изкуство мога да го сравня с тайнство.

Въображението ми може да бъде провокирано от сънища, съновидения, контакти с хора, разговори, пътувания, така също и срещи на живо със световно изкуство.

 Пророк ли е художникът?An. Konstantinov

 Малко хора знаят, че изкуството може да има  пророческа функция. Художникът получава информацията преди останалите хора за това, което предстои в обществото…

 Галерия „Анастас” е изпълнена от пространствата на духа?

 Когато излизат от галерията, съм виждал много хора развълнувани и пречистени, все едно че излизат от храм. Понякога и просълзени.

Ортодоксален ли е творецът Анастас Константинов?

В моето изкуство присъстват различни усещания за различни религии. Ортодоксален съм само по душа. Имам отношение към Бога. Тук е мястото да спомена за един изключителен съветски тиранин – Ленин, който казва, че религията е опиум за народа. Това е пълна глупост! Опиум са комунистическите идеи, че хората трябва да са равни.

Най-големите световни философи,  и дори Христос, на никого не са обещавали равенство на правата. Християнството няма нищо общо с комунистическата демагогия. Цялата несъстоятелност на Съветската империя лъсва от глупостта, повтаряна десетилетия наред, за да бъде внушена на робите на социализма, която проповядваше всеки да дава според възможностите си, а да получава според потребностите си.

Маестро, за друг български художник май няма определение „световен”?

 Много са факторите, които направиха моето изкуство известно. Дълъг е  творческият ми път. Дебютната ми изложба беше през 1983 г., а моята световна кариера започна през 1984  на Националните есенни изложби, които са традиционни за Стария Пловдив и в онези години бяха най-значимото художествено събитие за България. Продаде се цялата изложба, публиката и колекционерите научиха моето име. Външнотърговско дружество „Хемус“ започнаха да продават моите картини по целия свят.

И още едно нещо, което ме направи много известен – принудително закритата ми изложба  от комунистическия режим през март 1986 г. Изложбата беше обявена за идеологическа диверсия и религиозна пропаганда. По всяка вероятност това ще да е била първата инсталация, правена в България, но има много голяма разлика със сегашната действителност. Защото, ако тогава направиш инсталация, е нещо, подобно като да риташ в затворена врата, просто беше забранено. Както беше забранено официалните медии да пускат The Beatles, музиката на Deep Purple, The Rolling Stones,  Led Zeppelin, Black Sabbath и други.

В днешна България художниците може да правят свободно инсталации заради падането на комунизма. Това е нещо като ритане в отворена врата, тоест не е забранено.

След принудителното затваряне на изложбата имах неприятности с Държавна сигурност. Назначиха милиционери да стоят денонощно пред вратата ми, за да наблюдават кой влиза в ателието и кой излиза от него. Ченге от Държавна сигурност в личен разговор ми каза, че вече имам заведено дело, тоест досие, че моите постъпки и контакти с хората са наблюдавани и следени. Моите колеги от Дружеството на Пловдивските художници ме предложиха за изключване от Съюза на художниците. Въобще драматургията беше голяма, защото аз имах смелостта да направя интервю по заглушаваната тогава радиостанция Свободна Европа, която въпреки всичко можеше да се слуша на 13-ия сектор от късите вълни.

Понеже в дневния ред на обществото влязоха термините „гласност” и „перестойка”, успехите ми продължиха. Стартираха моите изяви в Европа. Първите ми изяви бяха в Хамбург и Женева. Последваха нови в Германия, както и в Белгия, Испания, Франция, Швейцария, Италия, Финландия, Гърция, Малта и много други, което продължава и до ден днешен.

Доколкото знам, най-сериозната инсталация във Вашия живот е галерия „Анастас”. Какво представлява и колко години я изграждате?

Галерията още не е довършена напълно. Наистина това е най-сериозната ми инсталация, която съм правил в живота си (проектът галерия „Анастас“). Това са четири сгради със свързани пространства – двор, малка, уличка минаваща между къщите. В двете сгради са разположени ателиетата, най-малката част е жилищната. Най-значимото пространство е самата галерия, която е с подови мозайки, детайлно изработени в продължение на много години. Галерията има следното предназначение – да представя на публиката и на моите колекционери това, което съм създал в областта на живописта, рисунката, скулптурата и  акварела.

Отделно, инсталацията галерия „Анастас” има и няколко стенни мозайки, които са самостоятелни художествени произведения освен подовите. Към комплекса има и зала за камерни изяви. И все пак да не забравяме, че галерията е разположена в центъра на Стария Пловдив, където са живели хора преди осем хиляди години и атмосферата тук носи духа на хилядолетните цивилизации, пребивавали преди мен, което енергизира моето творческо амплоа.

Посещението обикновено е с покани и галерията не е отворен тип, неслучайно е проектирана без витрини към улицата.

Тук идват световни личности. Разкажете за  техните визити?

 Галерията е изключително важно нещо за мен, тъй като тя се появи като фактор, който ми даде възможност за творческото ми развитие и ми помогна за художественото ми израстване, да не завися от галериите еднодневки и тъй наречените галеристи, които в по-голямата си част се явяват просто едни магазинери.

Решението да построя галерията го взех юни 1989 г., още преди падането на Берлинската стена, и в днешния ден напълно съм убеден, че галерия „Анастас” е най-значимият фактор, знакова представителност за българското изкуство.

Тук идват големи колекционери от цял свят. Моето изкуство не е туристическо и галерията се посещава от неслучайни хора.

Какво визирате под неслучайни?

Не всеки голям колекционер и значима личност в Европа и в света желае да се афишира, но все пак мога да спомена някои от хората, които са посещавали галерията и някои от които идват вече за втори и трети път, включително и от зад океана. Преди повече от две години и половина, когато откривах разширението на галерията с моя нова изложба, с което се завърши строителството на самата галерия, имах гости от порядъка на около 350 човека, като на поканата ми бяха откликнали  колекционери от Съединените щати, Германия, Франция, Италия, Гърция и България. Присъствието на тези хора беше вълнуващо за всички.

В галерията е идвал художникът Гилермо Синсинейрос, сътворил километрични стенописи в метрото на Мексико сити. Той е най-добрият ученик на Диего Ривера. Идват колеги от цяла Европа, Америка и Япония, както и от Русия, Турция, Гърция; Испания, Германия и много други.  Тук е идвала иконата на българската опера – примата Райна Кабаиванска, с която – подчертавам – контактът е нещо изключително; директорът на Музея за декоративно изкуство – Париж; директорът  на Музея на модерното изкуство – Алжир; носителят на наградата „Пулицър” за поезия – Уилям Меридит, Кристиан Ноорберген, един от най-големите световни куратори и художествен критик, който живее в Париж; предишният председател на Европейската комисия Жозе Мануел Барозо; експремиерът на Гърция  Костас Симитис; експремиерът на Казахстан Даниал Ахметов – колекционер, който притежава в колекцията си произведения на изкуството, включително и на Пикасо.

Особено място искам да отредя на моя приятел – скулптора Ален Роа, с когото често се виждахме в галерията и разговаряхме за проблемите на световното изкуство и който вече не е между живите. Разговорите с него имаха много голямо значение за моето развитие като художник. Той ми казваше: ”Анастас, хората, когато купуват твоите картини, те не купуват картини, те купуват свобода!”.

От Кристиан Ноорберген научих изключително много неща. Той ми каза, че художникът е освободител, но за съжаление хората невинаги искат да бъдат освободени. Разговорите с Кристиан не може да бъдат преразказани в едно интервю. За тях трябва да се направи цяла студия – особено това, което с него си говорихме в Париж. Той ме покани през 2013 в престижната парижка галерия SCHWAB BEAUBOURG да изложа с най-известните и големи имена на френското изкуство в  неговата кураторска изложба Carte blanche à Christian Noorbergen. Забележете името на Jean Rustin.

Участвах с две картини, сигурно не е случаен фактът, че Кристиан Ноорберген бе избрал за зона на откриването моите творби, към които бяха насочени и всички камери и фотоапарати, а картината „If you are in love hit the road”, е и в каталога на тази изложба.

В галерията е идвала проф. д-р Аксиния Джурова. Разговорите с нея имаха много голямо значение за моето виждане по отношение на изкуството. И осъзнаването на моите праисторически корени.

Контактите ми с проф. Енчо Мутафов ми помогнаха за моето творческо развитие. Той написа кратка монография, посветена на изкуството ми и публикувана през 2006 г. Постоянно посрещам гости в галерията, впечатляващо беше посещението на мой колекционер от София, който изрази преценката си за моето изкуство само в едно изречение – „С твоето изкуство ти възкресяваш духа на хилядолетните си праотци и го пращаш в Космоса”.

С Антон Дончев, с Рангел Вълчанов съм имал невероятни разговори за изкуството, които са били значими за моето творческо развитие.

Хари Ешоа, който е от български произход, прекарал дълъг период от живота си в Париж след комунистическата диктатура, при гостуването си при мен в галерия „Анастас” ми сподели изключителни неща, които никога няма да забравя.

Вълнуващи са ми срещите с Никос Алипидис – гръцкия ми колекционер, с Урих Леви, Рей Зипман – германски колекционери, с които чрез изкуството сме сърдечни приятели толкова години.

Не мога да ги изредя всички, тъй като това са дълги години професионален творчески път.

Явно, че много световни личности са посещавали галерията. В най-ново време името Ви е свързано и с американски проект?

Това е една петгодишна програма, неин автор е моят меценат и колекционер  Микеланджео Чели. Задачата на проекта е да бъде представяно моето творчество на северноамериканския пазар на изкуството.

V atelieto v AmerikaС помощта на моя меценат в Питсбърг имам ателие, където продължавам да работя и още при първото ми ходене през пролетта на 2012 направих около 30 картини с различни формати, включително и картини с доста големи размери. В Питсбърг, Пенсилвания, сме реализирали две успешни изложби.  В Америка излагам само нарисуваното там.

Във Флорида на Art Basel Miami Beach WeekSelect Fair и  Frieze New York WeekSelect Fair Манхатън представих изкуство – съвременна класика, оценена много високо от американските експерти. Все пак да не забравяме, че  рисуването е дар божи и не всеки го може!

Следващата ми визита е свързана с това – да нарисувам картини  в Америка  за самостоятелната ми изложба в Атланта Джорджия. В момента Микеланджео  Чели провежда разговори за представянето на моето изкуство във Филаделфия.

Само преди около две седмици той беше в България, имахме незабравими мигове, а от самото начало на американския проект почти винаги води със себе си и колекционери от Съединените щати.

Семиотичен въпрос – думите картина, творба, изложба, жена, боя завършват на „а” – женски род са. Сега виждаме и т. нар. маймунско @. Как ХУДОЖНИКът, който е мъжки род, ги владее?

 В световните учебници по история на изкуството няма жена, която да е създадел на ново направление в изкуство. Жената е направена по друг начин. Гениалният Илия Бешков казваше: „Художникът е призван да каже истината, а жената да я роди (утробно)”.

Ако някой може да промени това, нямам нищо против.

В съвременното изкуство има доста жени, които са известни за момента, и тогава е имало, но какво ще се случи един ден – никой не знае.

Художникът има интуитивна връзка със звездите. Жената е фактор за неговата жизнеспособност, но не е определяща за творчеството му, защото той рисува картините.

В шаманските предания на прабългарите избраният и просветеният мъж се нуждае от земна и небесна жена. Жалко за художника, който не се е докоснал до небесната жена. Едно асоциативно възприятие, ако не е в комбинация от земната и небесната жена, води до творчески катастрофи. Защото художникът е призван чрез изкуството си да докосне личността на човека, която се е самограничила от собствените си клишета на мисловна дейност и не подозира за онези чувствителности, които носи в собственото си съзнание.

И затова отново ще се върна към думите на Кристиан Ноорберген, че художникът е освободител. И все пак, ако не си облъчен, няма да можеш да излъчваш и няма да имаш място в изкуството.

Човек се ражда два пъти – един път физически, втория по дух. Неродените по дух са ходеща пръст. Няма спомен за тях.

Художникът се ражда чак когато си изясни отношението към смъртта, въпреки че на него му се налага понякога да умира по три пъти на ден

Може да звучат жестоко на някого думите на Христос „Оставете мъртъвците да погребат своите мъртви”. В края на краищата аз разбирам, че това той го е казал за кураж на живите по дух, да продължат напред.

Quantum  CommunionСъзерцавам картината „Квантово причастие“ –  как се раждат шедьоври и това възможно ли е всеки ден?

  Професионалното израстване на един художник минава през правенето на много картини, които създават основата на това да се появят и такива изключителни платна като „Аз съм пътят“,  „Корени и възторзи“, „Квантово причастие“, „Тронът на надеждата“ и други, които наистина са шедьоври. По принцип такива картини не се раждат всеки ден.

Те се явяват онзи тежък камък, който художникът дълго време пренася в един доста неравен път и понякога този камък попада на място, където трябва да бъде. И тогава се раждат шедьоврите.

Случва се и доста хора да помагат за пренасянето на този тежък камък. Захвърлили своите малки камъчета, които носят и от които се оплакват, че са много тежки. И всъщност идват да пренасят наистина тежкия камък заедно с мен. Благодаря им от сърце!

Създали сте картината „Лудият художник и неговият син” – каква е лудостта на художника?

Неговата свръхчувствителност, която е истината, но стандартизацията на човешките отношения приема за лудост. Погледнете портретите на Жерико.

   Мъж с фалос и лък от най-новите Ви творби? Golo tialo 56х76 Voin 56х76 И голо женско тяло. Фалосът и лъкът ли са атрибутите на мъжкото начало?

     Няма лошо! Като се изпедерасти цивилизацията, няма да има деца. Жената е част от цялото, тя е призвана да ражда, а мъжът  да се отдалечава от смъртта чрез жената.

 Толкова години работите професионално, разбрахте ли какъв е смисълът на изкуството?

  При един такъв въпрос може би е най-добре човек да пита картините, а не мене. И тъй или иначе съм се стремял да обезценявам времето чрез творчеството си!

Моята гениалност се дължи на психомоторна преумора на емоциите и свръхдинамичност на съзнанието. Създаването на изкуство е осъзнаване на абсурда, който ражда истината.