„Сълзите на Бенковски” изпревариха „Посрещането на цар Калоян”

Georgi Ubinov - Grafa

Георги Убинов – Графа  създаде и ескиза за „Футболът”

Георги Убинов – Графа продължава с честотите на творческия динамизъм. Преди дни  бе в центъра на медийни фотокадри, представящи  празничната атмосфера, обладала Коледния купон на „Ботев“  Пд. Графа е от легендите на най-стария ни футболен клуб, автор на най-бързия хеттрик в света с плонж и глава.

 Футболът и днес е сред акцентите му, но там са и книгите, писането, създаването на картини.

Георги Убинов нарисува „Сълзите на Бенковски” и я подреди измежду платната, които оформиха изложбата на Дружеството на пловдивските художници, открита в началото на месеца.

Графа е намерил формулата на творческото си присъствие, без да е формулно подвластен. Не се е и усамотил затворено в креативната си лаборатория. За него работата във и със екип също носи предизвикателства. Често в изявите си Убинов  излиза пред публиката с две дами – съпругата Маргарита Журналова и дъщерята Милена Калоферова.

Сега, в това интервю, е без дами, но се отнася кавалерски към думите. 

 Кои мотиви родиха картината „Сълзите на Бенковски”?

  Georgi Ubinov. Sylzite na BenkovskiВластта на историята върху нас е неизбежна особено когато е подплатена с емоция. В кой българин споменаването на април 1876 година не поражда емоционално чувство?

За художника, писателя, учения … съществува едно велико правило: ”Идеята преди всичко”.

Когато в мен се породи идеята да нарисувам „Сълзите на Бенковски”, тя сама по себе си беше достатъчен мотив и аз не „мирясах” да я завърша, доколкото силите и умението ми позволяваха.

Фактът, че съм роден на няколко километра от Бенковска поляна и нося генетично историческата приемственост на мрачните, но и велики събития на моите и предците ми места. Това са земите, по които е препускала Хвърковатата чета на войводата Бенковски! Всъщност колко много е изговорено и написано за „Записките” на Захари Стоянов, а аз така и не срещнах коментар за сълзите, които пролива Бенковски под връх Еледжик. С риск да утежня интервюто ще цитирам въпросния пасаж от „Записките”:

21април 1876 година

Когато се покачихме на едно възвишено място, откъдето се виждаше напреде на една дълга равнина – коритото на Тополница – пише Захари Стоянов в своите знаменити „Записки” – ние трябваше да прехапем език. Нещо невероятно! Равнината напреде ни представляваше море от хора, от кола, от добитък, стада овце; хвъркати гадини, патки и кокошки, които грачеха и хвърчаха над това море от хора.

     Всичко беше трагическо, нямаше нито един от нашата дружина, на когото да не се намокрят очите. Нещо повече.

Тук аз видях да плаче и Бенковски!

Множеството беше жители от трите села – Лесичово, Калугерово, Церово. Когато те приели Кървавото писмо, навпрягали добитъка си и заедно със семействата си, въоръжени, потеглили за определения пункт връх Еледжик. Щом наближават четата, хората се спускат напред с викове „Да живее!”. Повелителният жест на войводата ги приковава и пламенното му слово се понася над притихналите селяни.

 След като нарисувахте Съединението (”Ден първи на Обединена България”), имаше ли допълнителни импулси за творби на тази тематика?

 Усилията ми да нарисувам утрото на 6 септември 1885 г. в Пловдив по текст на Симеон Радев не останаха незабелязани и промоцирането в „Борис палас” беше отразено със снимка на картината на първа страница на вестник „Марица”. Какъв по-положителен импулс?

Същия ден обещах на екипа на вестник „Марица”, че живот и здраве всяка година ще правя поне по една картина за значими наши исторически събития. Споменах им за заглавията „Посрещането на цар Калоян в Пловдив” и „Сълзите на Бенковски”….

”Сълзите” изпревариха „Посрещането на Калоян”.

 Историопис в бои – това ли е един от мотивите в акцентите от най-ново време на художника Георги Убинов?

 Историопис? Много ми хареса тази дума!

Харесва ми да онагледявам знакови събития от нашето минало. А харесването, знаете, ражда необходимата енергия за творчество.

В съвременните изложби  картините с действителни исторически сюжети са инцидент. Това също е допълнителен мотив за мен.

 През 2012 направихте впечатляваща изложба ”Пловдивските църкви” –  нова експозиция в следващата година?

   Да. Имам интересна идея. Колекцията е почти готова, но за такава самостоятелна изложба ще се каним напролет.

 Дружеството на Пловдивските художници откри годишната си изложба в началото на този месец. Каква атмосфера посрещна зрителите и какви доминанти видяхте в нея?

 Georgi Ubinov i Margarita ZhurnalovaМного силна изложба! Осемдесет и седем художници от Дружеството имаха право да се представят с по две творби. Залата беше препълнена с усмихнати и жизнерадостни творци и зрители, които не криеха естетическата си наслада от този културен празник. В пъстрото море от картини почти нямаше слаби работи.

Зрителите, т. е. общественото мнение, невинаги се препокрива с решението на журито, защото всеки отделен човек има свой, личен поглед за оргинално, за техническите достойнства на картините.

И аз като тях имам свое мнение, но няма да отрека, че платната на художника Шишков, които бяха наградени, ми харесаха от пръв поглед. Но с пълна сила  бих дал награда и на Янко Ненов, а от скулптурната гилдия на Цвятко Сиромашки.

Бях много поласкан да чуя от председателя на Дружеството на пловдивските художници г-жа Снежана Фурнаджиева, че тя е номинирала моята творба „Сълзите на Бенковски”…

Във всяка сфера на човешките дейности създаването на име е труден процес, нужно е голямо усилие.

Но да се върна към изложбата. В нея имаше и колорит, и интересни сюжети, и оргинални находки – изобщо изключително разнообразие на стилове, събрани под купола на Пловдивската изложбена зала. Както казах и преди, изложбата събуди голям интерес (за съжаление откриването бе с много слабо медийно присъствие) и нейното пъстроцветно ехо ще звучи най-вече в душите и сърцата на творците, ще ги зарежда с нова енергия и идеи.

 Разширявате ли спектъра на „Принципите ДОС и ДОЖ”, които Ви донесоха много почитатели и извън футбола?

 Знам, че първото издание на „Принципите ДОС И ДОЖ” е по-скоро програмен вариант на една тема, преставляваща общочовешки интерес. Но знам и факта, че този, който с най-малък брой думи каже най- значителното от темата, е – надявам се  – сериозен автор.

Работя върху по-пространно описание на тези – бих казал – нескромно всеобхватни принципи. Наясно съм с „камерността на книгата”. Достатъчно е човек да зачете „по диагонала” Аристотеловата „Никомахова етика” и анализа му върху понятието „справедливост” и ще почувства проблема за обстоятелността. Трябва да прочете за този казус 100-ина страници, а за тази категория пишат – Платон, Волтер, Русо, Хелвеции и не само те.

За добротата, свободата, славата, страстите и т.н. трябва да чуем Ламетри, Хайне, Томас Ман, Гьоте, Еразъм и още десетки мислители, като прибавим многото други човешки качества и действия, дискутирани в книгата. Накратко ще обобщя: разликата между принципите ДОС и ДОЖ като средоточие и двигатели на общественото развитие и тези, които са дефинирани преди появата на „Принципите”, е в това, че досегашните имат констативен, послеписен характер. Тръгва се от Бог, Морган и Маркс взимат за средоточие на обществените етапи на развитието на материалното производство, трети хиперболизират ролята на лидерите, докато нашите са априорни принципи, към които, ако човек добави понятията обемен безкрай, център на обемния безкрай, тотално начало с мисълта си може да „разтваря” заобикалящия го физически и духовен свят, да го обяснява без софистически предпоставки.

 Проектирате ли обемно платно „Футболът”?

 Мисля, че вече имам и готовия ескиз.